Морето! С вълнички ... И стъпки по пясъка. Брегът с познатите вълноломи, които по потайна доба разказват приказки на красиви като луната русалки, а звездни вълци вият в небето и червеният огън на очите им се стича по дланите на нощта. От най – дълбокото на мрака се показва Морската майка. Очите й – тъмни бездни – светят в зелено и в тях пробягват спомени, остриета в тъмното.
Приплъзват утринни пръсти вълните, после хукват с мокри крачка към брега. Плажът прелива от чадъри, огромни кръвожадни крокодили от пясък и лебеди, побрали най – топлия въздух. Мургави гласове се промъкват ловко и изкушение след изкушение се надпреварват да улавят погледи. Току- до слънчевия пясък, мек като въздишка по пълнолуние, са накацали капанчета. Лято е.
Неочаквано небето и земята се втурват един към друг. Едри капки удрят яростно, огнени хвърчила протягат ръце нагоре, а опашките им хвърлят мълнии в морето. Вятър грабва чадърите и хуква с тях, всичкото шарено от плажа се събира на топка. Страх, прах и тъмно предчувствие. Вихрен танц на пораснали вълни под крясъци на гларуси и гръмотевици, от дълбокото се появява, сякаш в някакъв безумен трилър, Морската майка. Очите й – тъмни бездни – светят ли, светят ... И тогава всички забелязват момичето във водата, близо до вълнолома. Светът застива, Морската майка протяга жадно устни към детето, ръцете й са изплетени корабни въжета, отдавна не виждали ден. Слънцето е по – бледо от луна. Мрачна зеленина залива морето.
И тогава вълноломът потръпва леко, всеки камък от него зашепва на Морската майка. През страха на хората и яростта на бурята се чува приказка. По – тихи от лунни лъчи са думите, но отекват. И разказват камъните за обичта на една жена, която очаква своето дете. Морската майка притихва. Вперва поглед в очите на момичето, после търси брега. И се отдръпва назад, назад ...
Вълните , кротки и някак смирени, понасят момичето върху светлина от пяна. Леко го оставят на брега.
Грейва слънце, спира насред небето и лъчите му притихват в усмивката на детето.
КОРАБЪТ НА ЛЮБОВТА
DISCHARGED PEOPLE OF THE WORLD, poem, Bo...
Хареса ми баладичния разказ за Морската майка!:))
Радвам се, че беше тук, Наде!
Поздрави! :)
Благодаря, Монализа! Хубаво е, че беше тук! :)
Сякаш попаднах в невероятна, вълшебна морска приказка!
Силата на майчината обич.....на какво е способна.......
Поздравления!:)))
в отронена от обич сълза.
Хубав августовски ден!:)
Много ми хареса разказа! Слънчев и весел август ти желая!
Написано е наистина завладяващо от "морски човек".
Благодаря ти! Поздрав с много усмивки! :)
Благодаря ти, Санде! И - поздрави с дъх на море! :)
"Морската майка притихва. Вперва поглед в очите на момичето, после търси брега. И се отдръпва назад, назад ...Вълните , кротки и някак смирени, понасят момичето върху светлина от пяна. Леко го оставят на брега.
Грейва слънце, спира насред небето и лъчите му притихват в усмивката на детето."
Много образно с метафори обрисуваш лицето на Морето и Морската майка завладяни от силата на Стихията...Във вътрешната борба надделява Доброто, онова Добро, което овладява силата и може да спре и най - страшното, дебнещо момичето....
Силата на светлинана и топлината тя е тази, която може да озари мисьлта и спре Стихията!!
Поздрави, Мег!!
Благодаря ти за хубавите думи! Прекрасна вечер! :)
Поздрави и от мен!
И - приятна вечер! :)
Поздрави и от мен!
Радвам се, че дойде на брега. Лека и звездна вечер! :)
Благодаря ти за гостуването и пълен с хубави емоции ден! :)
Много ми хареса!
Поздрави!
05.08.2011 10:34
Благодаря ти за гостуването и пълен с хубави емоции ден! :)
А тук образът на вземащия жертва е женски... Ти, с тази история, си обърнала "колелото на съдбата" - това е прекрасно! Почти съм убедена, че с твоята история на някое от нивата Морската майка ще помогне на човек, изпаднал в беда...:)
Радвам се, че беше тук! :)
А на едно друго ниво - вероятно образът на злото ще отстъпи на добротата.
Приятен ден с Бебчо! :)
Светъл ден! :)
Умееш много добре да обрисуваш такава морска картина, че да си я представя съвсем точно!
Благодаря ти, беше ми приятно!
Хубави почивни дни! :)
Здравей, Марти, радвам се, че поседя с мен край безкрая на обичаната стихия!
Поздрави! :)
Пресъздала си тази необятна стихия така образно и с любов, че усетих и потръпването на вълнолома и чух думите му към Морската майка.
Всяко нещо си е точно на място и картината е пълна, пъстра, свтла, тъмна, страховита и ... гальовна - като море, като майка ...
Поздрави!
Желая ти хубава седмица - от все сърце! :)
Благодаря, че беше тук.
Приятна лятна вечер! :)