На битието вихъра не спира, -
                                  що е ден и мрак?
                                        Вървим нагдето морен ден умира,
                                        и няма да се върнем пак:
                                        ...

     На битието вихъра ... И човекът – зъзнещ в своята самота, сякаш в самата утроба на мрака. Жадуващ посоки ... там, на прага, на кръстопътища, върхове и бездни ... Пътят към Яворов – зов на безкрайните хоризонти. Мамещ безкрай, болка; брод и граница. И вървим – лунатици, магьосани от края му; странници – изгарящи в самото пътуване.
    Приплъзва се сянка, сякаш времето пробягва назад, за да ни позволи да зърнем поета, наричан от анхиалци „Сянката”. Стъпките отекват. Не, не по пътеката, те заечават в теб, поелия към Яворовите стихове – сякаш прошепнати от други светове, сякаш сънувани ...
    Докосването до поезията на големия творец е най – истинското пътуване към него. То е попадане в други територии, чертае нови хоризонти, дълбае в душата.
    Всичко е път ... Всяка дума, всеки образ! В пресечната точка на слово и време, на прага на врати, които се открехват пред теб. Пари болката по пътя към Яворов. Как ли е понасяло сърцето такава самота?
    На границата между нощта и деня, града и безкрайната морска шир е поетът. Светостта на камъка очертава и пази лика му. И в диханието на вълните зазвучава:

                                        Светът – море ... И нявга що ли
                                        след мене тук ще поличи
                                        от преживените неволи ...

    Днес е „нявга”. И утре ... винаги! Поличава в тихите ни стъпки към поета. В шепота на „Предвечните води, всевечните води ( ... )” оживява историята на един поет с душа – бездна. Ще приседнем мълчаливо, стаили в това мълчание докосване, памет, молитва. Зад нас морето ще разказва за един поет, уловил в ударите на вълните трагизма на нацията и самотата на хората в нескончаемото време.
    В безкрайната космичност на човешкото се приютява вселената Яворов. Самотникът и душата – зъзнеща в своята безприютност. Сякаш в самата утроба на мрака, през ослепелите очи – най – истинското виждане. И провиждане.
    На битието вихъра ...

Чета това прекрасно есе за Яворов и душата ме боли за рано прекършения млад живот на талантливия творец. "Вървим нагдето морен ден умира, и няма да се върнем пак: ..." Той е знаел, че там където отива човекът не се връща отново. Само се питам: Защо така е била несправедлива съдбата към него? Да го изгори в пламъците на една голяма любов. Да си отиде толкова рано.
Вероятно за да може днес обичащите творчеството, възхищаващите се на словата, които е излял в рими да напишат:
"В безкрайната космичност на човешкото се приютява вселената Яворов. Самотникът и душата – зъзнеща в своята безприютност. Сякаш в самата утроба на мрака, през ослепелите очи – най – истинското виждане. И провиждане.
На битието вихъра ..."
Поклон пред големият български поет — Пейо Яворов. Приключил равносметката си с живота, но не и с литературата. За това свидетелстват и ежегодните Яворови дни в Поморие.
Поздрави за това, което си сътворила за незабравимия и неповторимия - Яворов!

Моето сърце

Аз се не замислих, ръката ми не трепна:

найдох и откъснах пиявицата - жадно

смучаща, двоуста, моето сърце.

Ето я на пода: запратих я, прилепна,

с кърви напоена... Любов - позна я, страдно

в обич и омраза, моето сърце.


Ето я на пода, пиявицата, - жадно

прилепна и трепери: тя вече не обвива,

смучаща, двоуста, моето сърце!

И мълком аз страдая... И нея ли пак страдно,

и нея ли оплаква - и кървави пролива

сълзи през две рани моето сърце?

[Безсъници (1907)][Пейо Яворов]

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3464&Level=2

геният, чиято душа синтезира светлината и мрака,чиито стихове вълнуват с дълбоките чувства, заключени в тях!

Много силни, истински думи са написани и изречени за Яворов. И всяка от тях е заслужена. Защото в стиховете му се оглеждат и националният трагизъм, и самотата на човека, и любовта ...
А Яворовите дни в Поморие са празник за духа и за душата. Истински!
Благодаря за стихотворението и за топлите ти думи!

Четем и препрочитаме, поемаме към Яворов в търсене и на себе си .
Благодаря, че беше тук, Ива!

Всичко е път...
Текстът ти за Яворов е прекрасен! Веднага се сетих за един писател, който искал всички да го забележат и да остане безсмъртен. Затова, като завършил романа си се самоубил. Наистина, привлякъл вниманието към себе си и творбата. Много хора я прочели и ...никой не я харесал. Това е от Кърт Вонегът, само той може да разказва подобни истории.

Прекланям се пред таланта на Яворов!

Това наистина е едно вълнуващо пътуване в драматичния и тревожен свят на поета и неговите безсъници.

Сърце, сърце, смири се клето, -

от зло предчувствие обзето,

защо тревожно биеш ти?

Съдбата даде ли ти нещо,

че днес, настръхнала зловещо,

да може да го похити?



Животът ли? Ах, той един е -

и ти не искаш да премине

без диря някаква в света;

но колко пъти си, унило,

изстивало към всичко мило

и пожелавало смъртта?




Яворов не остарява не само защото умира млад и не можем да си го представим стар и уморен, а защото поезията му днес е жива, актуална, привлекателна, предизвикателна, истинска. Една територия на българския дух, която надхвърля географската територия на България.

С най-добри пожелания за теб,Мег!

Този път за един любим български поет с вечно неспокойна, търсеща мисъл!Това вечно Яворово търсене,довело до написването на прекрасни стихове и сигурен симптом за самото съществуване на човека!
Поздравления!

Прекрасно е , Мег!
,,Зад нас морето ще разказва за един поет, уловил в ударите на вълните трагизма на нацията и самотата на хората в нескончаемото време.''
Искренни сърдечни поздравления за написаното !
Хубава седмица!:)))

Безкрайно! И знаеш ли кое най - много ми харесва в неговата поезия - надникването отвъд маската на добро и зло, живот и смърт, възхита и омерзение ...
Благодаря ти за думите, Монализа!

Обичам да следвам пътя на Яворовата душа "Подир сенките на облаците", завладяна от думите на един поет, вечно дирещ онази граница, която малцина са орисани да усетят.
Благодаря ти!

Радвам се, че беше тук и обичаш лириката на Яворов; поетът, чиято душа е стон и зов, и копнеж ...
Хубав ден!

И нашепва трагичната и светла история на един необикновен талант .
Радвам се, че ти допадна моето пътуване към любим поет.
Хубави дни!

Калиопа
...
За гидия от небето
слънце сутрин не изгрява,
среща, хе - отзад пердето
нему то се навестява.

ІІ

Бог знай вече де далече
в диви пущинаци,
зъл магесник прокобесник
имал бил конаци.

Светлолица хубавица
с него там живее
и запряна тя, горкана,
тъжи и линее.

Зъл магесник прокобесник
пази и завижда -
сяда-става, не остава:
слънце я не вижда!

Но в твърд синя над пустиня
грейне ли луната,
бяс умира - не се спира,
яхнал на метлата...
...
Млади, млади, ум не може
вам сърцата да смири!
А защо с крила ти, боже,
пеперудите дари?
...
Две сърца се знойно любят,
старо-харо ги дели:
дали времето си губят,
или бог ще се смили?

МАСКА

Яворов, Подир сенките на облаците

... Беше ден,
свалих аз маската му и пред мен
въздъхна нощ, и вече се не съмна...
Смъртта - не виждам друго в белия кивот
на твоите скрижали тайни, о живот!"

В безумен сън унесен, сред оная
забава на стохилядния град
и без да се опомня, че не зная
кого преследвам, аз нареждах: "Млад -
на младост зноя не усетих. С ласка
край мене, о живот благоухан,
защо не спреш? Сразително желан
на всяка смърт, що значи тая маска - !"
...А пътьом, чак до късни тъмнини,
с конфети ме обсипваха жени.

Nancy, 1907

И аз харесвам "Калиопа", Маджик! Така звънко се леят стиховете, с толкова порив -
истинско тържество на любовта!
Благодаря ти, нежна вечер!

Едно от най - силните стихотворения на Яворов - трагичният самотник, дълбаещ
"Свръхземните въпроси ... ", чиито отговори тревожат. Вечно.
Поздрав!

Поклон пред, Яворов!
Поздрави за постинга, Маги!

пред българина и човека Яворов! И - обич към стиховете му, към които изпитваме потребност да се връщаме!
Хубава лятна вечер, Скарлет!

Изкуши и мен да сложа нещо любимо (макар че е трудно да избера сред многото любими...):

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...

И още:

От други свят съм аз - не си виновна ти...

А сега ще си почета още малко от полуразпадналата се стихосбирка, която пазя от ученическите си години. Благодаря, че ме провокира!

Особено ми шумолят, ухаят на спомени ...
Наистина е трудно да избираш между многото любими стихове. И колко често настроението подсказва към кое да посегнем.
Благодаря, че ми гостува и приятна седмица!

Роден съм в Чирпан...
и нямаше как да пропусна това пътуване !
Хареса ми... и се радвам , че го сподели с нас !
Всичко добро , Мег !

Въпреки че Яворов е любимият ми поет, не бях ходила в Чирпан до миналата есен.
Много ми хареса музеят, всичко вътре говори не само за вещина, но и за любов към поета. Не знаех, че портретът, рисуван от Васил Стоилов, е там. А къщата с двора ...
пренася те в онова време. Върнах се с толкова впечатления!
Благодаря, че беше тук!

Радвам се, че те открих с това прекрасно есе за Яворов! Благодаря ти!

и аз само транзит през Чирпан, трябва да се поправи!

Обичам неговите стихове, често си го препрочитам . И всеки път го чета като първи.
Благодаря ти, Kometapg !

Непременно спри в Чирпан, ще ти харесат и музеят, и паркът с паметника, и родният дом. Освен особеното усещане, което те обзема, има и какво ново да се научи. Поне
за мен беше така.
Хубав ден , усмихнат!

Поздрави, Мег!
Толкова много ме развълнуваха думите ти за любимия Яворов!
"Стъпките отекват. Не, не по пътеката, те заечават в теб, поелия към Яворовите стихове ..."
Тези стъпки ечат у мен вече 50 години.
Кънтят!
Неразбран и прекършен рано, много рано!
Виждам го: "В безкрайната космичност на човешкото се приютява вселената Яворов. Самотникът и душата – зъзнеща в своята безприютност. Сякаш в самата утроба на мрака, през ослепелите очи – най – истинското виждане. И провиждане.
На битието вихъра ..."

Поздрави за есето и поклон пред Яворов - поета, македонския харамия, несретника, нежния, любящия ...

Яворов - гениалният поет, войводата, несретникът ... Обичан и останал сам - особено в мрака на страданието между двата изстрела ...
Поздрав!

Усетила си Яворов... За мен той е най-трагичният български поет... Литературоведите определят словото му като пророческо - в Яворовото слово се предусеща , предсказва ослепяването и смъртта на поета:
...И сляп отдавна - може би...
...И в умиление тогаз -
безплътен дух - ще плача аз
самси над своя труп студен...

Наистина е пророческо Яворовото слово. Тъмата в едни "Безмълвна нощ и адски мрак"
и всички други творби, определяни като "Нощни", звучи като предусетена орисия на един поет, който е все "Самси".
Поздрав!

...най-любимият ми български поет! И ти си го представила чудесно. Благодаря ти! Поздрави!

Но Яворовите стихове бележат едни от най - високите върхове на писаното ни слово.
Радвам се, че ти допадна моят поглед.
Хубави дни!