Искаше да подреди сама себе си, защото вече не беше убедена кое е силата и кое – слабостта й. А дали ... дали силата й не беще всъщност уязвимостта на всички минали дни? И в пътя си дотук явно беше успяла да пообърка доста. В разместването на границите се беше ... изгубила.
Както в онази вечер, когато прокле гларуса. Как се изтърколиха думите от устата й, не разбра. Сякаш някой друг беше в нея, негов беше гневът. И разочарованието не беше нейно. Докато скарата очакваше да я включи, рибата кротко беше полегнала върху металната плоча. В мъртвите й очи плуваше солен спомен. Помъчи се да не гледа очите, но нямаше сила. Затова махна с ръка и се засуети около масата. „Вкусно и красиво ... „ – мърмореше си в очакване на гостите.
И тогава видя гларуса, който прехвръкна леко над балкона, грабна рибата и отлетя. Кацна на съседния покрив, за да похапне. С нейната риба. Която беше приготвила за приятелите си. Не разбра как ядът се събра на топка, порасна и излезе като проклятие към нахалната птица.. И когато небето притъмня и бурята изсипа цялата си свирепост над града, тя се уплаши. Не защото спря токът и светкавиците раздираха вечерта, не и за гостите си, които пристигнаха, сякаш излезли от морето. Уплаши се за птицата. Нещо в нея крещеше, че яростта й е довела бурята, за да сбъдне клетвата й. Трезвият глас настояваше, че това е невъзможно, но другият беше по – силен. Шепнеше, но шепотът му надвикваше всичко. Припомняше, че птиците са душите на мъртвите, а на нея й се досвидя една риба. Беше забравила истини и сега си плаща с болката. Закле се наум да не хапва повече риба, но и това не я спаси. Разкаянието заседна в гърлото й като кост. Знаеше, че оттук нататък рибата ще й горчи винаги, дори и да не я вкусва.
Докато разговорите се въртяха около забравената романтика, огънчето на свещичката в тъмнината на гостната и бурята изневиделица, тя си мислеше за намръщеното небе – плискащо пламъци в мрака ... А душата й пепнеше молитва за прошка. В игривите закачки, в смеха, който засядаше в гърлото, в оживените диалози ... все тя – молитвата за прошка. Дори не беше сигурна към кого я отправя – към птицата, която виждаше как лежи, изхвърлена на брега, или – към самата себе си.
Разгневеното небе прибра огньовете си, свирепостта му се стопи, потъна в мрака, откъдето бе дошла. Някак си изведнъж, както пристигна и токът, за върне света към цялата му яснота. Но не и да притъпи болката й ...
Сепна се. Божичко, май е извикала наглас ... Не, не беше тя, а приятелката й. Излязла на балкона, сочеше нещо. И тогава през пролуката между лицата , под стола, свита на топка видя птица. Беше гларусът. Гледаше право в нея и й се усмихваше. А в усмивката му светеше прошката.
Прости и простено да ти е !
Хубава вечер!:)))
Пожелания за хубав празник! :)))
Простено, леко и светло да ни е! :)))
Хубав празник ти желая!:))
Нека и за теб утрешният ден е много светъл! :)))
Поздрав! :)))
Хубав утрешен ден, Miaa! :)))
Поздрав! :)))
Хубав да е денят ти! :)))
Усмихнат ден! :)))
Човек е много силен духом, ако може да прости дори и непростимите неща! Но по-важното е да можем да простим на себе си!
Поздравявам те! Страхотен постинг!
Благодаря ти, Ckarlet! :)))
Прощавай и простено да е!
Прощавай!
Приятелски усмивки ! :)))
Поздрави - приятелски! :)))
3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
Поздрав, Певецо! Простено да ни е! :)))
Приятелски поздрав, Magnoliya! :)))
хубав празник за теб!
http://www.youtube.com/watch?v=E14uZzVF4FY&feature=related
Празнично да ти е, Мартиники, с бели кокиченца и бели усмивки! :)
бъди горда за това, че носиш името-жена.
Честит празник и на теб, Ваня! Здраве, късмет и много, много обич! :)))
Поздрави за написаното-просто ме завладя....
Благодаря ти! Хубава и усмихната неделя! :)))
Дамян Дамянов
, пак на пролет ухае.Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!Днеска целия ден ще те правя на думи.Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам –От ръждив, грозен, лош – нов дано те излъскам.Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност –Меч, излят от мечти, погрознял само външно.Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
А този поздрав към света е толкова възторжен! :)