Морето си е същото.
И пясъкът е същият.
И ние ... само малко уморени.
Проблясва синьото дълбоко в нас,
притичва изумруденозелено.
И слънчев лъч избухва в смях на мида.
Вик на гларус начупва облаците на късчета, разпилява ги в босите стъпки на спомена. Лумва пясъкът. Жълто – оранжево, нажежено до огън. Ти помниш, Море. Помниш момичето и момчето, танца им ... Помниш, нали? Скалите, притихнали, слушаха думите; от онези думи, дето са кратички, познати уж, а винаги отварят небе пред теб.
Ето ги двамата, помниш ги, нали? Подари им най – светлия плаж, дето всяка песъчинка шепне ... Тихо е; целият свят е побран в мидичката, която жената държи в дланта си. Шарена мидичка, с беличко накрая – като дантела от твоите вълни. През отънелия шал на времето наднича месецът; тъничък сърп – като усмивка, като лодка ... Намяташ се, блещукат върху мекотата на небесния кашмир светлини. Слънцето се е разпиляло върху него, избува в очите на двамата. Виждаш ли, Моренце, младостта танцува върху безкрая ти. И не знам къде е тънката разлика между „ днес” и „вчера”. И защо я има, и има ли я ... „Някога” е тъжна дума, Море. И „вчера” е тъжна, ... но пък не съвсем, не съвсем ... Защото „ вчера” е „днес” „утре”. И в „някога” след много луни на прага ти ще стоят двама, побрали младостта в една мидичка, с беличко накрая, като дантела от твоите вълни.
И бялото крещи от луд възторг,
и бялото е танцът на момиче,
което се люлее на дъжда
и по вълните мокро тича.
Заваля, Море. Капка след капка, отронват се бавно и кулите от пясък притихват; приютени в босите стъпки на спомена ... Но ти ги помниш, нали?
тогава... когато
светът беше кръчма
и вятърът пееше
песни на "Битйтълс"...
там...
по брега на морето
в шепи събирахме
лятото
и с чифт стари дънки
бяхме богати...
много красиво си го написала, megg... много..
развълнува ме... поздрав сърдечен за теб..
Никога не остарява. И любовта му е вечна. Не изневерява.
Всеки, който го обича е докрай и безкрай...
Чудесен текст! Представих си морето като албум със спомени. Всяка вълна е страница...
Поздрави, и едно прекрасно лято ти желая:)
Благодаря ти за плисъка на времето, за гласа на Моренцето, скъпа Марианче! Ще ти подаря нещо отминало от<->там...тама... :)
Пясъка и Морето
Пясъкът
заличава лицата ни...
Нашето общо лице
е морето.
Когато ни има -
през лятото.
Когато ни няма -
през зимата.
Морето,
което не помни,
а е така
наранимо.
Светъл и радостен ден и поздрави го от мен!:)
12.06.2012 12:28
Щастливо лято ти желая! :)))
Благодаря ти, Мариники, за хубавите думи! И за стиховете, уловили богатството на душата! :)
Благодаря ти! :)
Поздрав и от мен, Вострото! Нека и в твоето лято има много, много синева! :)
И от мен - пожелания за радостен ден! и лято - със слънце в косите! :)
Щастливо лято и от мен; слънце да е - до хоризонта! :)
......мидичка, с беличко накрая, и нея я имаше...
Здравей, Тили! И - благодаря! :)
Поздрав! :)
12.06.2012 16:55
Поздрави на Морето!... :)
Благодаря ти! :)
Здравей, Марине, и то те поздравява! :)
Красива импресия,Меги- ти умееш да пишеш така завладяващо!
Благодаря ти, Ади, за топлия коментар! :)
и отвъд... стъпки по мокрия пясък.
Мокри следи от... босите пръсти
на чайки... и кули от пясък.
В море от мечти, във фантазии луди.
... пясъчни кули в мене събуди
прилива морски в оня толкова далечен юли...
Чудесно е есето ти с море, Меги! Да ви е лято!
...
Ти помниш ли?
Ако си спомняш
на този бряг очаквам да те срещна.
По мислите изпратени ще ме познаеш
Те още си говорят с тебе нещо.
Морето ни е вечен съучастник.
Морето няма драскотини. Не гадае.
Морето пази погледи и ласки.
Морето помни вместо мен.
Морето знае.
Благодаря за хубавия стих! :)
Морето ни е вечен съучастник.
Сърцата ни ... там са.
Зарадва ме с подареното стихотворение, много ми хареса!
Лято да е! :)
Развълнува ме ... До монитора имам две малки камъчета,
изваяни от вълните , които са последният ми спомен
от морето ... и кошничка миди ... когато ми ги донесоха,
сякаш доведоха и морето при мен и го поставиха в ръката ми.
Благодаря ти за това докосване до любимото
безкрайно море , вълните ,скалите ... пясъчните лилии ...
Сърдечни прегръдки !
Благодаря ти за хубавите думи, Стела, трогна ме!
Прегръдки и от мен! :)
http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2009/11/14/draskotina-za-spomen.436106
Здравей в сряда, Марти! Да, Морето помни - гушнало е толкова вплетени с обич ръце, светли погледи ...
прелива от такива вечността
Много е хубаво стихотворението, радвам се, че го прочетох, благодаря! :)
13.06.2012 10:14
Здравей, Митко! :)
Благодаря ти!
сърдечно те, прегръщам..
И от моренцето поздрав! :)
Нима би могло да е другояче?
Прегръщам те, мила Мег!! Пази мидичката, с беличкото накрая....
Светъл ден!!
Прегръдки и от мен, мила приятелко!
Хубава седмица ти желая!
Поздрави, Мег! Прекрасно лято ти желая!
Благодаря ти, че поспря на брега.
Нека и твоето лято е прекрасно - синьо, златно, топличко!
Слънчево и синьо, синичко лято мила megg!
Все си е същото.
И не му е омръзнало
брега да прегръща.
Поздрави, Мег!
Нека и твоето лято е синичко! :)
Прегръдки!
Благодаря ти за поетичната хубава реплика! :)
И - синьо, синьо! :)
Което в неделя ще посрещне това слънце зад оградата на фирмата, ... защото отново е на работа :(
И нали знаеш, за душата няма огради! :)
Хубава събота!