- Добър вечер, господин учителю! – гласът изскочи изневиделица от тъмното, стресна го. Ръката напипа ключа на стената, светлото заля стълбището и човекът видя пред вратата си малка фигурка. Възрастна жена с възторжена усмивка го гледаше и в ръцете си държеше кашон. „ Лудата ...” – пробяга мисъл в него, поколеба се. Жената продължи някак напевно, че иска да поговорят. Само пет минутки. Така каза – „минутки”, гласът й бе нежен и някак кротък, занесен...
Покани я . Старицата седна в самия край на дивана и започна. Гледаше я и не знаеше какво да каже. Приличаше на излязла от детска книжка илюстрация, нищо безумно нямаше в нея. Освен очите й, преливащи от възторг. Уловено възторжено синьо небе, непомръкнало от годините. Пишела роман, заглавието му било „ Радост”. Хубав роман ставал, трябвало само да се пипне тук – там. Та затова дошла при него, нали е учител, на децата за писателите разказва ...
Ей сега ще я отпрати. Вежливо. Жената продължи, че май това, нейното са само наброски, та той ще й помогне. Спря го думата „ наброски”, може би заради нея се съгласи да види написаното. Старицата гордо отвори кашона и изсипа върху масичката десетки химикалки. Оповести тържествено, че това са всичките глави. Цялата бе нетърпеливо очакване. И до днес не знаеше защо точно се съгласи да прегледа „ наброските”.
Не беше тукашен, на следващия ден разбра историята й. Беше останала сама, заминали си бяха от нейния свят, от тоя свят и съпругът, и синът й. Имала внучка, запиляна по чужбина. Май в тъмната половина на света попаднала ...
И започна учителят да пише. „Радост” – та го увличаше, страница по страница. Хубави истории се получаваха. Старицата идваше през седмица, през две, сядаше все така в самия край на дивана и слушаше. Гледаше го като дете – право в лицето, без да мигне, с широко отворени възторжени очи. После тихичко си тръгваше. Отвреме навреме носеше още „наброски”, изсипваше ги радостно на масичката и се усмихваше с онази своя усмивка, уловила мигове от някога.
Докато един ден в града се чу, че внучката на старицата си е отишла от свръхдоза и не била в чужбина, а – у нас, в еди – кой си град. Учителят се стъписа; какво ли може да разбере възрастната жена … Някак беше свикнал с нея, с писането и с начина, по който измислените от него истории придобиваха плътност. „ Радост” оживяваше. Жената не се появи нито тази, нито следващата седмица. До един неочакван петък. Влезе тихо, приседна по обичайния начин и рече, че е време всички да видят щастливия край на романа. Кротко запита дали е включил последните донесени от нея истории.
Мъжът отвори тетрадката и зачете. Не беше набрал текста, стуваше му се, че старицата така иска, че точно такъв е измисленият й свят. Думите разказваха за една млада жена, която срещнала голямата си обич.Чудна хубавица била; добра, добра, а очите й – едно безкрайно синьо небе, изтъкано от възторг. Името й беше това на старицата. И – на внучката й.
Вдигна поглед, очаквайки безумната радост, която винаги го срещаше. От очите на възрастната жена се стичаха сълзи; една по една чертаеха пътечки по лицето, примряло от болка.
- Господин учителю, о, господин учителю! ...
Лек ден, Мег!
Твоите разкази винаги ме докосват и оставят дълбоки следи в душата ми !
Прекрасна си , миличка!
Сърдечни поздрави и прегръдки! Хубав ден, уютен и топъл!:)))
Твоите думи винаги достигат до съзнанието и сърцето!
Вълнуваш, Мег!
Така, като се замисли човек, може би всяка една човешка съдба заслужава роман. Всеки един живот, е уникален.
Поздрави!
Нека е лек и твоят ден!
Уютна неделя и за теб, благодаря ти искрено!
Прегръдки и от мен!
Поздрави, Скарлет, и благодарност!
Благодаря, че поспря!
Здравей, Вострото! И - благодаря!
Много е истински, човешки, вълнуващ, естествен и неподправен.
Убедителен. С малко думи, пестеливо, си казала много.
Благодаря ти от сърце!
Измисленият свят има все пак някаква връзка/чица/ с реалния, колкото и тънка да е...
Поздрави Megi! !
Поздрави, Мег!
Хубава вечер, мила Ати! И благодаря!
Поздрави! :)
Лека нощ! И хубави сънища! :)
и кой - измислен . Понякога сърцето само намира
своя остров за опазване и оцеляване в чувства
и емоции... Мечтан и истински .
Поздрави ,Мег !
Мечти,копнежи,измислен свят и горчива реалност-всички те са част от живота ни!
Поздрави,Меги за завладяващия разказ!
Благодаря за хубавия коментар, Стела!
Поздрави и пожелания за светла вечер! :)
Нека е спорна и пълна с хубости и твоята седмица! :)
С благодарност и добри помисли за хубави дни! :)
Прегръдки, Ади, и - благодаря! :)
Поздрав, Разказвачке!
Лека! :)
Лека вечер! :)
Хубава вечер!
поздравявам те...най-сърдечно..
Лека и красива вечер! :)
Поздрав от мен, Пеликан2! :)