Спомен за Коледа
Обичам времето между Никулден и Коледа. От питата на годината, търкулната в гората по нашия път, това парче е най – вкусно, дъхаво, уханно... С аромат на елхови клони, с ореол от светлина.
Елхичката изпълва всяко кътче на стаята, а уж е такава крехка! Тъжно й е, тъжно ми е, върху най – тънката й игличка свети сълза – събрала в шепи шепота на гората. Изгубената...
Примъквам кутията с играчки. Притъмняло е. На стената, върху една от картините, се е очертал правоъгълник. От светлина! Откъде се появи? Знам, че е вратата. Че е Онази врата, през която... Подреждам играчките, оглеждам ги – няма счупени. Те, сегашните, са такива едни – здрави!
През вратата на картината се промъква някой и присяда на коленца до мен. Познавам сукманчето, плитките, искрящите очи с танцуващи елхови светлини. Аз съм... И е хубаво, че се върнах.
Един през друг, задъхани от нетърпение, пристигат и притихват мигове от преди. От светлинната врата презглава се изсипват шарени играчки. От онези – чупливите. Дето момиченцето толкова ги пазеше, грижливо окачаше всяка... И ако някоя от тях се счупеше, събираше парченцата и те тълго светеха в дланта му.
Само че този път нито една не се строши, въпреки че скачаха направо върху пода, ехтяха с гласовете на хиляди звънчета от коледни нощи. После през пролуката на времето се изтъркули цял двор. Скочи в стаята с всичкия си сняг, с дърветата – натежали от белотата на зимата, с отпечатъците от децата върху бялата пелена. Дворът на баба и дядо! – преспи, навяли до вратата, важен Снежко с нос от морков... И уж снегът се промъква навсякъде, изпълва стаята, а е топло, топло... Мекият глас на баба, пълната трапеза, а после – приказките за караконджули. От най – страшните и най – прекрасни!
В омаята от ухания на ела, канела, ябълки, печено ... в ръката ми се оказват орехи. За гадаене... Те, орехите, предричаха бъдните дни на Годината, дето идеше отдалече. В нощта срещу Коледа детето чуваше диханието й. И все не искаше да троши орехите, да разбере какви дни го очакват. Окачаше ги на елхата и те разказваха тайните си само на нея.
Стана шумно. Какво ли не изскочи от вратата на картината. Последна тупна една печена ябълка и я стресна. Божичко, задрямала съм! Здрачът се е настанил навсякъде. Картините мълчат. Елхата тихичко започва да разказва тайни, да вещае... По лицето ми се търкулва сълза, събрала в шепи шепота на гората. Изгубената... А в ръката ми кротко светят три ореха.
Топли прегръдки, с пожелания за прекрасни празници!
бляскави късчета от счупени играчки...
МАГИЯ!
Светли да са и твоите празници! :)))
Поздравления и пожелания за весели празници!:))
Хубава вечер, с вълшебни приказки, Разказвачке! :)))
Поздравления за вълшебната приказка...! Прибавям те към моята блог-вълна!
Поздрави, Монализа! Благодаря ти! И - много радост край елхата! :)))
Радвам се, че можем да споделим вълнението си!
Хубаво предпразнично настроение ти желая!
Благодаря ти! :)))
Благодаря ти, Ckarlet!
И от мен - само усмихнати пожелания! :)))
И аз ти благодаря, Наде!
Хубава събота, с много предколедна радост! :)))
Живеят някъде вълшебни приказки,
със зли магьосници, добри орисници.
С принцове, дошли съвсем навреме,
със змей, който трябва ли - дреме.
С бяла погача, която търкулваш
и след нея по пътя без въпроси се втурваш.
Има едни чудеса, които намираш когато си в нужда.
Без да търсиш съзираш
верния изход. Без да викнеш за помощ,
кон среброгрив ти изпраща тъмната нощ.
Преди да се осъзнаеш добър ли си или лош.
Даже когато я караш ей тъй, през куп за грош.
Без да се колебаеш, знаеш кой път да хванеш.
От трите.
И орехи в джоба, за да ги чупиш по пътя
към мечтите си.
И да изскача любов от всяка черупка.
Има такива приказки. Бели дупки.
Поздравления,Мег за тази чудна приказка и щастливи Коледни празници!
Благодаря ти, Мартиники! Докосна ме твоето стихотворение. Дълбоко!
Хубава, приказна вечер! :)))
Благодаря ти, пожелания за топла вечер и още по - топли празници! :)))
Желая ти светли празници - с усмивки и топлина! :)))
Хубави празници - стоплени от прекрасните багри от картините ти! :)))
Много хубав постинг!
Поздрави!
Благодаря ти, Makont! Весели празници, с много хубаво настроение! :)))
Нека на празниците да ти е светло, Monna! И - топло, с много усмивки! :)))
Весела Коледа! :)))
25.12.2010 23:50
Летете ,снежинки, и бийте камбани!
Че утре е Коледа – празник голям!
Белейте се вие, обширни поляни!
Светът да е бял, да е чист като храм!
Че в църква когато Христос занаднича
от Свойте икони към нашия свят,
да види земята на рай че прилича,
че сипе небето над нас благодат!
Летете, снежинки!Застилайте всичко –
и чувства небратски, и локви, и смет,
и болки, и скърби в сърцето самичко!
Да бъде днес бяло и радостно вред!
Да няма в дворовите купища кални!
Да няма в душите от злост ни следа!
Над скърби незнайни, над сълзи печални
да грей Витлеемската чудна звезда!
/Архимандрит СЕРАФИМ (Алексиев)/
Хубаво е стихотворението. Много!
Честито Рождество, Amenda!
Благодаря за поздрава! :)))
Празнично да ти е! :)))
Весели празници, Pelikan2! Щастлива и благодатна да е Новата година! :)))
Успех във всичко, което умеем, късмет във всичко, което не зависи от нас и сбъдване на всичко за което мечтаем.:)))
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.
Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.
От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.
Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.
Честита Нова година! Пожелавам ти светли води, с най - топлите багри от твоите картини! Много хубаво стихотворение!
Хубава вечер, усмихната! :)))