Лято и слънце. И море... Жегата не се брои. Стъпките ми спират в края на плажа, бавно започват да търсят островче. Мъничко- колкото за една хавлия. Така-а-а, островчето е намерено, сгушено между краищата на три чадъра, по които бавно се отцежда денят. Лято и море. Притварям очи, червени кръгове играят под клепачите и рисуват огнени слънца. Една разплакана мида се опитва да ми припомни приказката за малката русалка, но аз й обръщам гръб. Благодаря, не искам! Не и днес. Дори когато приказката е красива в своята тъга.
      Вълните закачливо гъделичкат брега, той прихва с всичките си замъци, кофички, пясъчни крокодили... „Нека да е лято, само да е лято...” Странно раздвижване ме сепва и мелодията увисва в главата ми като детско хвърчило. Отварям очи... безброй бански се нареждат на брега. И мълчаливо гледат отвъд хоризонта, там, където небе и вода застиват в безкрая на една линия. Чудя се дали сънувам, или съм попаднала в друго измерение. ( Много филми гледаш, миличка!) Лицата са като хипнотизирани. Все нови и нови бански се отправят към брета. Е-е, няма да остана назад, я! ( Любопитството погуби котката! Току-виж, че от бездната изскочи някоя страхотия- я праисторическа, я-от далечни галактики!)
      И тогава ги видях. Бяха прекрасни! Усмихнати, игриви... Двата делфина танцуваха, извръщаха  се към нас и сякаш питаха дали разбираме какво е любов, какво-лято и какво- свобода. Викове на възхита и почуда се преплетоха, апаратчета и телефони се надпреварваха да  запечатат чудото на един летен ден. „Щрак!”- това е моята глава, и тя да не остане по- назад!
      Тръпка на почуда премина през пъстротата на бански и капели. До делфините се появи детска главичка с най- дяволитите очи, които съм срещала. После- обелено гръбче, за миг се мярна бяло задниче и се скри. Познах лятото. Тръгваше си. С дните и с нощите си, с биричката в жегите, с мартинито във вечерите...( И със зелената маслинка вътре!) С двата делфина. Погледнах нагоре, щъркелете се събираха. А делфините и лятото  плуваха все по- навътре, там, където в безкрая на една линия се срещаха небето и водата. Бързаха делфините. Гледах ги и си мислех, че „Лунният път нее кратък, не е кратък, не е...”
      А някъде в мен детското хвърчило дописваше „Нека да е лято, само да е лято!”

И един вълшебен танц, провокиран от чудото на любовта...Какво по-хубаво, за да отбележим края на този вълшебен сезон и да се заредим с вълшебството му до другото лято...Красиво написано!
Поздрави!

Лятно настроение ! С глътка тъга ...
Поздрави, Megg ! :))

Привет, priatel12! Когато танц,любов и безкраят на водата се срещат, пресечната им точка може да бъде както финал на едно лято (И не само!), така и обещание за ново начало. Поздрави от морето и мен! :)

Здравей, zebb! Нека да е малка глътката- така, за вкус... А най- хубавото на всяко пътуване е завръщането... Поздрави!:)))

чак до края на есента:)))

Ще бъде лято, ако запазим лятото вътре в нас! Поздрави!

Мнооого си права! Аз си изпроводих тъгата с щъркелите- или поне се опитах...:)))

И мъничко да успеем, ще си имаме и огънче, и настроение- дори в бурите( каквито и да са!) Поздрави! :)))

Много красиво, нежно, феерично! Като галещите лъчи на слънцето, като мекия пясък, като ласкавия бриз, като закачливите делфини, като чистата ти душа megg!

Прекрасно е лятото, може би затова и ние ставаме ло- подвластни на обичта и красотата...:)))

Надниквам при теб не само за да се насладя на хубавия постинг ,но и да ти благодаря за оставения при мен коментар!:)
Правя това ,тъй като не знам какво се случва ,но при мен не се отварят коментарите и не мога да отговоря.За първи тъп ми се случва и съм много учудена от този факт ,тъй като забелязвам че проблема е само мой!:)
Хубава вечер!

Благодаря ти и ти желая слънчев и безпроблемен ( във всички посоки) ден! :)))

Вчера сутринта огромно ято щъркели отлитаха на юг. Следваха въображаемата си "Птича магистрала" без да се загубят в безбрежната шир. За тях "ВИА ПОНТИКА" не значи нищо, а за нас това е безбрежният птичи път, минаващ над черноморското ни крайбрежие.
Макар, че е още топло, прелетните птици знаят кога да тръгнат към южните страни.

Хубаво е и ние да не забравяме безбрежния птичи път! Заради птиците и ... заради себе си. Поздрави и благодаря, че намина! :)))