„Парам-паджик, парам-паджик, гумена шапка и сламен чепик!”- или май беше обратно- „сламена шапка...” Тананикането се носи звънко в горещия ден, гласчето разполовява жегата.
„Парам- паджик...”- подскача на едно краче лятото. Гръбчето му е обелено от слънцето, косата- с цвят на отъняло небе. Обуто в избелели шортички, лятото се задъхва по пътя към морето. Чакат го, чакат го!
Онова голямо и синьо море, което мие бреговете на сънищата в зимните виелици и в есените на поредното очакване.”Парам-паджик!”- никой не го забелязва. Плажът прелива от доволство. На брега на мечтания отпуск има по-важни неща!
Двама влюбени се целуват, а очите им бягат в обрати посоки.
Възрастна двойка води спор, започнал преди сто години.
Младежи с лакоми погледи обсъждат „сезона на дините”
Врабче подскача по нечия хавлия.
Дрезгав глас настоява да си вземем „Сусамени, топли, пресни-и.и!”
„Парам-паджик...”-продължава, но вече със скършен гласец, лятото, сяда на брега и се заглежда . Към дълбокото. До него присяда някой, чийто очи бягат навътре. Каквото и да означава това! Някой, който приглася сред замъците от пясък и строшените миди.
„Парам-паджик...” Чува се в жегата. Или пък не...
Пясъчна скулптора от забравена песничка. На брега на сламени илюзии...
"Купувачите на непотребни вещи са винаги по-мъдри отколкото си мислят – купуват си дребни мечти. При покупката стават деца. Всички малки непотребни вещи, чийто вид ги примамва да си ги купят, като знаят, че имат пари, те придобиват с щастливото изражение на дете, събиращо миди по плажа – този образ като никой друг придава цялото възможно щастие. Събира миди по плажа! За детето нито една не прилича на друга. То заспива, стиснало в ръка двете най-красиви и когато му ги отнемат или попилеят – какво престъпление, да му откраднат външни късчета душа, да му изтръгнат парченца мечта! – то плаче като Бог, комуто са откраднали току-що създадена вселена." :)
Поздрави и на теб!:))
