Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2010 23:43 - Портата
Автор: megg Категория: Забавление   
Прочетен: 5962 Коментари: 15 Гласове:
18



      Събуди се, облян в пот. За кой ли път... Нощта подаваше забуленото си  в облаци лице и още повече сгъстяваше мрака. Сънят отново изплува. Все същият, като всяка нощ...
      По каменист път върви старец. Отстрани е коритото на пресъхнала река. Коритото е избледняло  от дългото очакване на водата, която така и не идва. Старецът е той. Сигурен е. Очите са вперени напред, където е къщата, тя го вика. Високи дувари я ограждат, а той знае, че непременно трябва да влезе в двора, в стаята, където го очаква  зъзнещото дете. Очите и на тримата са едни и същи. Погледът им търси нещо. Покой?... Или спасение! Кой знае ...
      Непременно трябва да влезе  вътре. На входа пази голяма порта. Тежка, дъбова, почерняла ат времето, посивяла от строгост. Вратнята крие тайната ,но той ще я разгадае. Трябва само да влезе, само да отиде при детете. Само...
      Нощта тихо се отдръпна и в сигурността на светлината взе решение. Стига е пътувал всяка нощ, стига е спирал пред портата на  съсипителния си сън!
      Взе влака и тръгна натам, откъдето бе бягал през всичките си години. Не пътуваше с колата, не искаше. Ноздрите му се изпълниха с ухание от детството, ритмичното потракване не се беше променило с нищо. Не и за него. С всяко „Такън- такън”  нещо в него  се смаляваше. Равното отвън бягаше бясно, планината нахлу от прозореца,  върховете кимаха  на момченцето, сгушено в скута му.
      Малка гара, запустяло градче, после-  път през гората. Бавно и тежко отлепваше всяка стъпка. Продължаваше  напред. Знаеше, че там го очаква опустялото селце, един двор и зидове- прикрепвани от масивна порта. Трябва само да я прекрачи...
      Усеща, че болката притиска раменете му, товарът на нещо смътно е на гърба му, но всичко ще мине, всичко!
      Ето я уличката. Там , в стаята го чака детето с неговите очи и с очите на стареца. Трябва само да прекрачи портата!
     Вратнята изскача пред него- още по-почерняла, посивяла и страшна. По-ужасна от детските следобеди. И все така голяма! Зидът го няма. Всичко е порутено. Може би от голямата вода от планината, от крадци или от безстрастното време... Няма значение. Зидът, който стигаше облаците, го няма. Дворът е потънал в бурени, къщата е съсипана от старост, керемидите са се свлекли безсилно по земята. През малкото  прозорче с железни пръчки надничат детските очи.
      Не може да влезе. Портата е заключена. Знае , че ключът е горе на високия зид, под зеленясалата керемида. Но зидът го няма. Портата стои изправена в самотата на нищото. Тишината е по-страшна от някога. Трябва да влезе, трябва! Натиска портата, мъчи се да я отвори. Резето здраво се е вкопчило. Не помръдва.
      Обърна се бавно и пое назад. Очите на детето от стаята прогаряха гърба му. Но  той продължи.

      До следващата нощ...





Гласувай:
18



Следващ постинг

1. zebb - Здравей, megg!
30.07.2010 12:54
Детството ... носим си го!:-))
цитирай
2. megg - :)
30.07.2010 20:33
Та то е най-прекрасната част от нас! Дори, когато понякога боли...
цитирай
3. анонимен - Петя
31.07.2010 11:03
"Безстрастното време"...Хубаво си го казала...То толкова много ни дава и толкова много отнема ...понякога имам усещането ,че напира да се оразличи от нас...А детето,сгушило се в скута, е все там ...в очакване...на Срещата...
Поздравления за разказа!
цитирай
4. megg - Здравей, Петя!
31.07.2010 18:58
Благодаря за хубавите думи!
цитирай
5. malkiatprintz - Хареса ми, Мегг. Не е хубаво, когато ...
09.08.2010 19:03
Хареса ми, Мегг. Не е хубаво, когато изоставяме детето в себе си само. Не успеем ли да го вземем с нас, много бързо се превръщаме стар, прашен дувар, пропукан от треви, приютяващ само гущерите на нашите съжаления... Поздрави.
цитирай
6. megg - Благодаря ти, malkiatprintz!
09.08.2010 19:39
Страшничко е, че напоследък живеем все на границата между възторжените очи на детето в себе си и прашните дувари на ненужното.:)
цитирай
7. malkiatprintz - Нееее. . . . :) Някои си го водим от ...
09.08.2010 21:15
Нееее.... :) Някои си го водим от край време за ръка и растем заедно :) Дано сме повече такива. Тогава и дуварите, даже когато ги срещаме, се превръщат от слепи кухини на очни ябълки в мъдри пазители на стара красота :)
цитирай
8. pelikan2 - Късмет Мегг!
10.08.2010 00:00
Човек, който носи детсрвото със себе си никога не остарява. Дано има повече такива хора по света. А успеем ли да срещнем такъв човек и да го спечелим за приятел ще сме късметлии!
цитирай
9. megg - Привет, pelikan2!
10.08.2010 15:09
Дано! Да спечелим приятел с душата на хлапе наистина си е късмет. Балончето в ръката му може да бъде и път, и лек...
цитирай
10. pelikan2 - Падащи мечти!
10.08.2010 23:05
То като че ли е да търсиш игла в копа сено. Хората, забързани в ежедневието си, като че ли загубват и изръсват по пътеката на живота мечтите от детството си. Но някои от тях са скътани много дълбоко и не падат, колкото и да ги тръска съдбата!
цитирай
11. megg - За мечтите и хората
11.08.2010 16:40
Привет, pelikan2! Понякога просто трябва да се върнем по тази пътека.:))
цитирай
12. priqtel12 - Трудни са някои завръщания.....,
12.08.2010 17:49
но пък необходими........ Добре дошла тук! Хареса ми написаното.....
цитирай
13. анонимен - Пътят
12.08.2010 19:22
Много поезия ! Много завои, по които да тръгнат чувството и мисълта и винаги един отговор, който се буди в нежните души....

Поздравления за вярната посока!
Калоян Янчев
цитирай
14. megg - Благодаря ти, priqtel12!
13.08.2010 00:26
Наистина са и трудни, и необходими... Дай Боже да се завръщаме различни, с мъдростта на опита и плодовете, набрани по пътя. Хубава вечер!
цитирай
15. megg - Здравей, Калояне!
13.08.2010 00:28
Истинските пътища са с много завои и зиг-заги на мисълта, на чувствата, на познанието...А когато ни връщат към детството, може да бъдат и мъчителни, и прекрасни. Винаги си струва да ги поемем! Приятна вечер!:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: megg
Категория: Забавление
Прочетен: 916238
Постинги: 63
Коментари: 2340
Гласове: 15855
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031