- Лора, Лорааа!...
Викът разчупи утрото, шмугна се през уханието на море, заподскача остро и се удари в още спящите къщи. Някъде далече изгряваше едно червено кълбо – събрало огъня на всички времена. Жаравата им. И – пепелта.
Момичето спря. Беше красиво. Под шапката грееха доверчиви очи. Напомняше на други времена, тъмната рокля се открояваше сред шареното на летния ден. Гласът продължаваше да го придърпва. Улицата спря. Слънцето – изскочило от съня – заприжуря. Очи – зелени, сини, тъмни очи – се вкопчиха в историята; явно тук имаше история... И докато жената търсеше обяснение, настояваше, говореше, говореше,... момичето мълчеше. Във въздуха се понесе аромат на любопитство. Облаци надвиснаха и прикапаха неочаквано. Пътната чанта на момичето бе спряла кротичко насред улицата.
И тогава, сякаш от камъните на вълнолома, изникна човек, чийто поглед укроти всички. Веселото на лятото избледня, хората запристъпваха от крак на крак като в забавен кадър. Мъжът носеше тъмносиня риза, а погледът, погледът... Божичко, откъде се взе този странник, и как усмири... Лора го гледаше. Почудата й се стопи в шепота му.
- Скъпа Лора...
Отново замълча и някак изведнъж добави:
Миражите са близо, - пътя е далек. *
- Животът е миг, скъпа Лора – шепнеха устните му – миг, дар от милостивото Небе. И любовта е всичкото на този миг.
После се обърна и пое бавно по пустите стълби към вълнолома. Морето зашумя. Цветовете си припомниха кои са, тъмното изсветля. Жената стоеше неподвижна. Нещо в нея се стичаше. Бавно, на пресекулки. Очите й не бяха тук, а там, някога... И пламтеше погледът. В ръка с пътната чанта, Лора се обърна и тръгна. Викът вече не тичаше след нея.
Когато вечерта процеждаше последните капки на деня, улицата заразказва на минувачите чудната история за един странник, едни стихове, за магията на любовта и топлината на обичта. Обич – разбиране и прошка. И за една жена им разказваше.
Жената, чиято рокля белееше в уюта на топлата нощ, а червените лъчи на луната се стичаха по лицето й. В нея още светеше онова огнено кълбо на изгрева, събрало огъня на всички времена. Големият камък на вълнолома се открояваше върху мастиленото небе като лицето на странника. Когато жената си тръгна, върху гранита остана цвете. Малко, градинско, бяло.
Като спасено време – онова милостиво време, дето ни пази спомените. И ги връща. Заради обичта.
* Стихът е от Яворов – " На Лора "
А дните са деца, които тичат
Основното, което даваме в Любовта е врем...
Чудесна импресия и възхвала на онази любов, за която колкото повече четеш,
толкова повече преоткриваш,пълнокръвна,омагьосваща и жива,надмогнала тъмнината,ярка.
Хубав ден,Меги!
Нежно, раздвижено чувство, разлюляно между деня и нощта, утрото и залеза, слънцето и луната, мъжа и жената - миг, дошъл от нищото, от камъка на вълнолома, за да усмири с шепот - и отново да се върне при камъка. Мигът щастие, който милостивото време ще запечата за нас, за да ни го връща в спомена.
Импресията ти много ми хареса, мила Меги - пълна с нежни чувства и романтични образи видения, които покоряват! Прегръдка!
Хубава вечер, Ели, и прегръдка! :)
Светла седмица!
Поздрав! :)
Прегръдка и от мен, Валеска! :)
Прегръдка, скъпа Мег!
Светло да ти е в светлите дни!
Благодаря ти, мила Ати, за хубавите думи! Прегръдка и от мен! :)
Светла седмица!
Христос Воскресе! Поздрави за успеха ти с декупажа върху яйце! Този път ми се видя по-нелека работа, шест часа облепях девет яйца, престаралас:))
Прекрасен разказ, какъвто само ти можеш да сътвориш, миличка Мег.
Черното изсветлява и става бяло като истинската любов.
Представих си Лора в нейните тоалети - от черни до искрящо бели като двете страни на живота.
Погледът на мъжа, който усмирява и те кара да се влюбиш в него - до смърт ...
Лора и Яворов ... нейде в далечина ми се мерна сянката на Мина ...
Всеки вижда това, което ти с разказите си предизвикваш, Мег.
Видях онова малко, градинско, БЯЛО цвете като символ на чистата, искрена любов.
"Миражите са близо, - пътя е далек."
Привет, Марти, успях с декупажа, както се успява в началото- - бавно, с трепет( Ха, дано стане всяко яйчице!)... Измайсторих четири и ги наредих най - отгоре, и им се радвах. :)
Благодаря ти за топлите думи, Кате, прегръдка! :)
Идейно и емоцинално наситен, остава трайно в паметта.
Благодаря ти! :)
И аз ти благодаря за емоционалния и топъл отзив!
Красива вечер и добра седмица! :)
15.04.2015 20:07
С голямо благодаря за добрите думи - поздрав и пожелание за хубави дни, светли!
Лека вечер! И - с уханието на красиви лалета! :)
толкова красота и поезия има в него... Не зная какво да напиша -
прозата ти е много силна и истинска, изключително топла
и пленяваща... Вълшебна !
Прегръщам те !
Прегръдки и от мен! :)
Здравей, Факти, и благодаря за добрите думи!
Прегръдка с обич, Мег!
Прегръщам те и те обичам!
И от мен прегръдка с обич, Хел, и с извинение за закъснелия отговор, пътувах.
Много усмивки! :)
Прегръдка с обич, Бени!
А спомените... нашите пристанища... И колко си права, че и в тъга, и в радост, и когато най - боли... сгушваме се в тях. И е много, много хубаво!
Благодаря за топлия отзив, Мая, прегръдка!
Поздравления!
Хубава съботна вечер!
Благодаря ти за добрите думи за изреченото и спотаеното, Сестра!
Хубава вечер!
Поздравления, хареса ми!