Прочетен: 17890 Коментари: 51 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2013 08:19
И тази нощ отвори очи със странното усещане, че е буден от дълго време и тънките пръсти на жената от Луната докосват леко страните му. През прозореца се процеждаше бяла светлина на леки паяжини и изпридаше песен в душата му. Каква беше тази мелодия, откъде се взеха думите ...
Разсъни се. Утре щеше да отиде до вира. Обичаше да рисува водата – как скача тържествено долу, затичва се и точно от ръбчето на скалистата длан се гмурва в дълбокото. После, пляскайки шумно, показва белите си трептящи коси и пръска закачливо наоколо. И скалите ще нарисува – ту назъбени, ту огладени от милувките на водата, вгънати ... Обича този вир. Обикна го още като дете. Омагьоса го мястото, дълбокото, суровите чела на скалите,, набраздени от времето. Искаше да скочи във водата тогава момчето, да заплува като другите деца, но нещо го спря. И не беше страх. Стори му се, че бяла светлина избухна някъде вътре и разбра, че вирът е различен за него. Избра му и име – Лунния вир. От най – мрачната му част – огледална и някак нереално спокойна, сякаш замръзнала в страшна тайна, избухна бял сноп. Светлина – миг. По – кратка и от миг, но за него – безкрай. И пробягна сянка, сянката на красиво лице, скръбни очи ... Същото лице, което гледаше вечер, вперил поглед в Луната.
Оттогава порасна. И идваше на вира винаги, когато можеше. Все по – често избираше времето на свечеряване. Усещаше как водата го изпълва полека, парчето небе над надвисналите тъмни скали тихо намяташе звезден шал, а той скицираше, скицираше ... Искаше да улови тайната, да види отново лицето на жената от Луната. Може би тук, в огледалната част на вира се къпе; сигурно нашепва тайни. И тогава чу песента. Нямаше никого освен Луната, подаваща лице иззад най–високата скала:
Велика дума на Буня:
- Буньо ле, мило братченце,
с молба ще ти се помоля ...
Буньо ле, я остави се
(…)
Лошав сън нощес сънувах,
Че ти перчана изгоря ...
Запомнил беше песента, нещо трепна в стомаха, тревожно го сви ... но той побърза да го отпъди. Като съмне, ще си подготви всичко, ще отиде до вира, ще огледа още веднъж. Знаеше, че му трябва още една картина, само една. Каква точно ... щеше да я улови днес. По мръкнало ще я нахвърли върху листа, там, на Лунния вир. Беше го рисувал толкова пъти, картините изпълваха дома му. И изведнъж разбра какво му е липсвало – животът, който се ражда. Вирът беше вечност. Отколешни бяха и скалите, и Луната отгоре; водата скачаше, както го беше правила винаги ... не помни вече откога. Тъмното и светлото се преливаха, на таен език шепнеха. Сякаш вирът беше само страховитото. Трябва да има и друго, трябва ... Ще улови мига, в който се ражда красотата, някъде в теб се раждат прозрения за чистото, което носиш, ражда се светлина – залюляна в дланите на жената от Луната.
Едва дочака свечеряването. Искаше, знаеше, че трябва да улови границата ; някъде там е разковничето. И тогава видя – над огледалото на вира, във вдлъбнатината се бе събрал мрак. Страховит, небесен, мамещ, ... а в скалата точно над него – цвете. Не можеше да различи цвета му, сякаш беше от огън изпредено. Ето го, ето го! Това е картината, как не беше разбрал досега през дългите години, когато идваше тук!
Нагази във водата, започна да скицира, моливът сам затича по листа. Изведнъж се чу песента. Онази песен:
Лошав те сън сънувах,
че ти перчана изгоря ...
От най – мрачната част на вира – огледална и по – дълбоко от самото време – избухва бял сноп. Пламва цветето. Пламва в синьо сияние. Пробягва сянката на красиво лице. Тънките пръсти на Лунната жена леко докосват лицето му. Във вира се оглеждат луни – една, втора, трета ... Сега вече може да се изкъпе. Водата е мека, топла е. Навежда лице, оглежда се. До него сияе кротко огненото цвете. Държи го жената от Луната, нежно докосва с тънки пръсти лицето му, перчема докосва. И той гори, гори ...
П.П. Песента е от Котленския край.
Всеки опит да разгадаеш тайната на живота, може да те изгори...
"И изведнъж разбра какво му е липсвало – животът, който се ражда. Вирът беше вечност....От най – мрачната част на вира – огледална и по – дълбоко от самото време – избухва бял сноп...До него сияе кротко огненото цвете. Държи го жената от Луната, нежно докосва с тънки пръсти лицето му, перчема докосва. И той гори, гори ... " Така както може да те изгори голямата любов и завладялата те страст по нея.
Прегръдка! И хубав ден!
Нещо древно, омагьосващо-притеглящо има в лунния лик...защо оставам нощем със луната и търся пак лицето и да видя когато е напълно кръглолика...каква е тази трепетност, мистичност..." опитвам се да се сетя нещо, писано преди много време
Хубав ден!
http://www.dailymotion.com/video/x6m93s_mecano-hijo-de-la-luna-yyyyyy_music#.UXJAi6JdDTo
Обичам думите ти!
Хубав ден!
Вградено и допълнено- една песен и много фин усет за мигове , които изтъкават дните и живота превръщайки, мигът в замръзнала вечност!
Благодаря ти за топлите думи, мила Ати!
Прегръдка и от мен!
Благодаря ти за думите, Марти, и за песента - красива в тъгата си.
Радвам се, че ти допадна разказът, Санде!
И от мен - благодаря, с поздрав!
Поздрав, Ивеса!
Благодаря ти за добрите думи, Марине!
Зарадваха ме думите ти!
Благодаря, Мая!
Хубава съботна вечер!
20.04.2013 19:01
Лунният вир ... вълнуващ символ ... Много ми хареса ... много.
Хубава вечер !
Зарадвах се на думите ти. Много!
Нека и твоята съботна вечер е хубава!
Завладяващ текст украсен с тънката златна нишка на народна песен.:))
Благодаря ти, Монализа, за топлата оценка! :)
Благодаря ти!
Радвам ти се, че отново си тук!
Аз ти благодаря, хубава неделя!
Как да коментирам, освен, че за всеки от нас се грижи един Висш разум, който
ни подсказва къде да вървим по Пътя, било чрез сънищата, или чрез миговете,
случките и други знамения, затова трябва да сме нащрек да улавяме щастливите мигове и да се пазим от лошите, а когато в ръцете ни се дава дар, да го ценим, пазим и развиваме.
Бяла неделя!
Благодаря ти, че послуша, докато разказвах!
Светла неделя и за теб!*
Комплименти!
Приятен ден, Вострото! И благодаря!
Приятна седмица!
Поздрав!
много красота открих в тях, мила Мег... вече разбирам как се раждат
песните и легендите... най-стойностното създадено от народа..
прегръщам те, най-сърдечно..
Загадъчната примамливост на тънката граница между действителност и фантазно е така изкусителна...
Приятна вечер!
Лека вечер и прегръдка! :)
се ражда красотата ...Поздрави, Мег!
Благодаря ти за прочита и приятна вечер! :)
26.04.2013 09:25
Светъл ден! И - ведър! :)
Благодаря ти! Ведър петък!
Преплиташ майсторски думите от реалността, мистиката, фолклора, просто омагьосваш.
"Във вира се оглеждат луни – една, втора, трета ... Сега вече може да се изкъпе. Водата е мека, топла е. Навежда лице, оглежда се. До него сияе кротко огненото цвете. Държи го жената от Луната, нежно докосва с тънки пръсти лицето му, перчема докосва. И той гори, гори ..."
Благодаря за удовоствието, мила Мег!
Светла седмица, Кате!
Христос Воскресе!*
Зарадва ме светлото пожелание, Мони!
Благодаря ти!*
Хубави майски дни - и делнични, и празници! :)
Хубав четвъртък, Ива! :)