Трябват й думи, за да се спаси от магията на ... думите. Кога и къде са я хванали и защо е така слаба понякога да ги ненавижда и да не може без тях? Сега иска една – едничка ; единствената, която ще я спаси.
     Откри я. Знаеш...

.
.
.

    Сънят я връхлетя изневиделица, хвана ръката й и я поведе. Небето, преситено от божества и песнопения, се спусна ниско. В далечината на тъмното изсветля.
     " Върви по тънката пътечка към баира. Носи млякото, току – що издоено,...

      Стъпките ми отекват в тишината на самотния бряг, морето е застинало в унеса между пъстротата на отминалото лято и студената белота на неизбежната зима. Мидена черупка пази в прегръдката си сълза на русалка. Есен...
      Неочаквано ...

.
.
.

             Здравей, мамо. Аз съм добре.
             И времето е хубаво-
             вали като из ведро,

      Обичаше тази част от годината –  парчето време между двете Богородици. Голямата и Малката. Между Успението и Рождеството на Пресветата всичко придобиваше някаква особена мекота. Или поне така й се струваше. Така й се искаше.....

      Лято и слънце. И море... Жегата не се брои. Стъпките ми спират в края на плажа, бавно започват да търсят островче. Мъничко- колкото за една хавлия. Така-а-а, островчето е намерено, сгушено между краищата на три чадъра, по които бав...

      „Добре живяхме, конче мое, но живота/ за малко ни е даден- само да извикаш.” Конче мое, ненадминато, шарена пръчице от гората на детството, помогни ми! Само и този път, само... С тебе препускахме по пътя, летяхме с любо...

 
      „Парам-паджик, парам-паджик, гумена шапка и сламен чепик!”- или май беше обратно- „сламена шапка...” Тананикането се носи звънко в горещия ден, гласчето разполовява жегата.
      „Парам- паджик...&...

      Събуди се, облян в пот. За кой ли път... Нощта подаваше забуленото си  в облаци лице и още повече сгъстяваше мрака. Сънят отново изплува. Все същият, като всяка нощ...
      По каменист път върви старец. Отстрани е коритото на пресъ...