Тихо, тихичко! Морето спи ... Първият слънчев лъч се промъква на пръсти, придърпва юрганчето от пяна и палаво заиграва върху лицето му. Прокарва перце от светлина по нослето му. „ Апчхи – и – и!” Морето отваря едното си око, после – другото. Светът е мрачен, тъжна вода се е изсипала от небето, пясъкът – пуст. Стъпките са изравнени от вятъра ... Не, това не е неговият свят! И морето отново потъва в сънища.
Ето там, по брега, тича момченце, а босите петички превръщат пясъка в малки златисти фонтани. Замъци и кули се отдръпват, сторват път, а след това отново заемат местата си. Някоя и друга мида се отронва от тях в очакване на мига, когато отново ще събере горда възторзите на ококорените детски очи. После морето гушва хлапето и целият свят се люшва в смеха им.
По – нататък любовта тържествува върху водно колело. Опиянение, качено на лодка, взривява всичко и от отломките се ражда дъга – с цялата шарения на летен ден. Люлее се той като пъстър чадър под ласките на вятъра, притихва като смутена усмивка, уловила жаден порив ...
После – тишина. Времето забравя неумолимото „ тик – так „ и затаява дъх. Слънцето спира насред безкрайното синьо. Много, много хора на брега ... Прииждат мълчаливо, всяка крачка се колебае между нетърпение и боязън. Морето е опустяло, погледите го пронизват, ровят, търсят ... Големи и малки са накацали в плиткото , висят като гроздовете от асмата на къщата. Онази къща, която вечер се взира в безкрая на морскосиньото, затаила дъх. Тогава на повърхността заиграват делфините. Отдругаде са те и по други пътища повеждат. Делничното избледнява, смалява се. Делфините играят и танцът на любовта притегля, мами, улавя въздишки, преброжда спомени ... Има и друго отвъд хляба и грижата ...
Плахият слънчев лъч се отдръпва леко. На пръсти минава по брега, оглежда се в прозорците на къщата с асмата. Онази къща, която в лятна вечер слуша приказките на вълните.
Тихо, тихичко! Морето спи. Сънува лятото.
Морето спи, а ние вече сме в очакване на лятото...
Поздрави и хубава вечер!
Хубава неделя! :)
И - пожелания за приятни мигове в почивния ден! :)
че още му е ранко
на лятото игриво
с море така щастливо,
събудило се ведро,
безкрайно се протяга
и се разлива щедро
и после бяга, бяга
с вълните си игриви,
лети във пръски пяна
и златни са водите му
потапям се - Сияна
:)
провокира ме, мег, в този студен неделен ден, да изсънувам набързо едно лятно море
Поздрав, Клео! :)
Приятен ден, Мартиники!:)
Скоро , много скоро ще го събудим......
Слънчев и усмихнат ден!:))))))))
Слънчев ден и за теб, Ваня, нищо, че облаци са забулили лъчите! :)))
Благодаря ти!
Поздрави,Мег за прекрасното есе и хубава неделя!
Весел и усмихнат да е и твоят ден! :)))
Благодаря ти! Топъл да е денят ти! :)))
V Pomorie taka se buntuva siakash mu e tiasno krevatcheto i iska kato neposlushno dete da izskochi na vqn....da si igrae po piasqka....Plqtno zatvorenata vrata propuska shuma mu i prechi na sqnia mi...No...proshtavam mu - april e:)Slqnceto se spotaiva i pazi sili za mai:)
Nubava i usmihnata sedmica ti jelaia,daje i bez slqnce!:)))
Хубава седмица в очакване на май! :)))
Благодаря, беше ми много приятно тук!
Поздрав! :)))
Благодаря ти и хубава вечер! :)))
Радвам се, че беше тук, Mamas! Хубава неделя! :)
