Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2015 20:29 - Шарени до небето
Автор: megg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8081 Коментари: 65 Гласове:
40


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

     Обичайното жужене в автобуса беше задушаващо и правеше жегата още по – лепкава. Хора с лениви гласове обсъждаха нищо незначещи теми, колкото да избегнат досадата от вечно повтарящата се гледка през стъклата. Други, с телефони в ръка, се бяха откъснали от летния делник.
     Жената седеше до прозореца и механично си тананикаше някаква мелодия, кой знае как закачила се в съзнанието й. На следващата спирка се качи видимо пила пътничка. Личеше, че е била хубава. Очите й гледаха ту празно, ту злъчно, отвреме навреме проблясваше тъга като далечна следа от спомен. Запъти се право към нея, езикът й се заплиташе, докато пита за мястото. Седна, като си мърмореше, после я загледа в упор – както само децата вперват поглед в непознати. Отказа се и мрачно впи поглед в бягащия към залеза град. Изведнъж скочи, завика:
          
-         Хвърчило! Видя ли? Хвърчило!
     Станала права, жената се беше преобразила. Радост ликуваше в погледа. Протегнала ръка към прозореца, повтаряше:
     - Шарено до небето, шарено чак до небето!
     Една по една падаха години и истории от лицето й, тъмният грим се свличаше, свличаше... и отдолу грейна познато лице. Дяволита усмивка, закачка в погледа. „ Малката разбойничка!” – проблясна в ума на жената до прозореца. Върна се години назад, в класната стая, а на последния чин – хлапето, което се беше показало под всичките пластове на спътничка й. Каквито и бели да правеше тогава момичето, не можеше да не му прости. Пък и малки белички бяха. Времето се люшна назад, намери си пролука и доведе спомен.
     „ Малката разбойничка” ( Така й казваше шеговито в себе си. ) закъсня за първия час. Поредното закъснение. Стоеше до вратата и с онова своя дяволче в очите бръмчеше извинения, на които и сама не вярваше. Пък и не бяха за вярване. Учителката този път се ядоса: „ Каква е причината днес, сигурно петела го боли гърлото; тенджерата, в която слагаш будилника, се продъни; пътят пропадна или...?”
     Момичето се смали, болка проряза очите му, рукнаха сълзи. И избяга от стаята.
Намери го до чешмата. Прегърна крехките рамене и заслуша – думи, отронени с мъка. Жената ги остави да прошумоляват край нея. Гледаше лицето на момичето, очите. То млъкна изведнъж, а после бързо добави, че го обичат. Най – много – него, най – много! След това се опита да закачи усмивката на лицето си. Почти успя.
     Беше умно хлапе. Артистично. Пишеше хубаво – чудновати образи, ярки. „ Шарени до небето! – така му каза веднъж. – Шарени до небето са всичките ти герои.”
     Жената я гледаше настойчиво.
-         Позна ли ме?
Познала я беше. Момичето през годините беше познала. Но то си беше тръгнало с шареното хвърчило. Жената гордо твърдеше, че е известна. Много известна! „Писателката.” – така й казвал целият град. Учителката кимаше от учтивост и наум се молеше по – бързо да стигне своята спирка.
     Притъмня изведнъж. Едри капки заудряха прозорците. Разфуча се вятър и довя далечен спомен. Същата буря. „ Малката разбойничка” беше избягала от дома на баба си. Вятърът се щураше из пустите улици, цапаше из потеклите вади и събаряше дрехи и надежди от балконите. Учителката си мислеше за момичето – къде ли е... Жал свиваше сърцето й; тогава разбра – то наистина боли.
     Автобусът се беше опразнил. И спирката си беше пропуснала. Жената до нея изхлипа:
– Помните ли иконката, дето ми подарихтe? С Богородичка! Обаче я изгубих. Нарисувах си същата. Съвсем същата. Върху картонче.
Почти шепнеше, че се моли всяка нощ на Майката от „ иконката”. Дълго се моли. Нейна си молитвичка измислила. Нейна си...
Сърцето й се сви. Както тогава, в онази буря. „ Малката разбойничка” се беше смалила. Седеше на седалката прегърбена, а лицето й... Дъждът беше валял по него. Като тогава.
     Автобусът се препълни с чудновати създания – оранжеви крокодили бъбреха изтежко, виолетови облачета кръжаха до сини слънца, зелени кончета галопираха по пътеката, а над всички се носеше пъстро хвърчило. Цял един свят.
        Шарен до небето.

 




Гласувай:
40
0



Предишен постинг

1. donchevav - :))))))))))))))))))))))))))...
01.12.2015 20:43
:))))))))))))))))))))))))))))))))))
Първо ще ти пратя една голяма, щастлива усмивка за добре дошла - после ще чета и ще коментирам:))))) Съжалявам, но не мога да се въздържа - много ти се радвам!!!
Мила Мег, добре дошла!
цитирай
2. donchevav - Минали са години, суровият живот е ...
01.12.2015 21:04
Минали са години, суровият живот е взел своето - но май нищо не се е променило: ролите са били раздадени още тогава, в детството - и всеки добросъвестно е играл своята през времето до срещата...а тя, самата среща - е своеобразно пътуване назад към ония години, когато всичко е било и шарено, и високо, и май такова ще си остане завинаги - шарено до небето. Като живота.
Така разбрах този разказ, мила Мег - извини ме, ако изкривявам линията! Развълнува ме и детското в очите на подпийналата жена, и желанието й да "играе" на обичана и успяла жена, и състраданието и добротворството на учителката - все роли, които проличават още в ученичеството им...и сивият живот, който прилича на сив и безличен автобус, и шареното хвърчило, символ на човешката мечта.
Много неща има в този разказ, Меги, благодаря ти! Прегръщам те!
цитирай
3. emi1ts - Добре дошла мила Мег!
01.12.2015 22:05
Прочетох на един дъх!Много интересна и вълнуваща история в центъра на която колоритният образ на "разбойничката " запазила детето в себе си въпреки преживените нeсгоди и болката.Тази по детски наивна радост ,която излиза наяве стига да има нещо което да я подтикне!Благодаря !Поздрави!
цитирай
4. astrojozi19 - Здравей Мег!
01.12.2015 22:16
Много ми хареса разказа ти, връща ме назад...Пишеш чудесно.Поздрав
цитирай
5. megg - Привет, мила Вени!
01.12.2015 22:17
Благодаря ти за топлото посрещане. Няколко месеца ме нямаше тук, така се случи. Домъчня ми и - ето ме сред приятели.
И да - животът понякога така се заплита, но е хубаво, че човек си спомня - шарен, пъстър и красив е светът. САмо да вдигне очи...
Прегръдки и от мен, Вени! И нека е добър и светъл декември, с цялата пъстрота на едно детско хвърчило!
цитирай
6. megg - Голямо е времето
01.12.2015 22:24
в един човешки живот, всичко има в него - така си мисля. И когато по някакви причини дълго, дълго е било мрачно и тъжовно, идва време и за хвърчилата... стига да не сме загубили детето по пътя си.
Зарадва ме топлото посрещане, мила Еми! Хубав декември!
цитирай
7. megg - И от мен - здравей!
01.12.2015 22:34
Радвам се, че историята те е докоснала.
Благодаря ти за милите приятелски думи, Жозета!
Приятна вечер!
цитирай
8. eliana - Меги,здравей!Ах,как ме зарадва! :)
01.12.2015 22:47
Разказът е не хубав .... а много хубав!
Няма да го тълкувам и да правя разбор - всичко е на мястото си!
Продължавай,ще те чета,с удоволствие!

Получих поздравите,благодаря!
Асоциацията на лични :)
цитирай
9. megg - Не знам какво да кажа,
01.12.2015 23:03
Ели, приятно е да си сред приятели и да усещащ, че онова, което те е натъжило, зарадвало, накарало те е да повярваш... е докоснало и друг, приятел е развълнувало.
Благодаря ти от сърце! :)
цитирай
10. hel - Много хубав разказ! Малката раз...
01.12.2015 23:52
Много хубав разказ! Малката разбойничка, неизживяла щастливо детство по някаква причина, продължава да търси обич. Има един хубав спомен, иконата, която е подарила учителката й. Учителката дори не е разбрала, че е подарила обич на това дете, която да я топли в последвалите студени години. Така усетих разказа.
Аз също не съм редовна в блога и се радвам много на всеки приятел, който срещна! Поздрави, Мег!
цитирай
11. paciencia - Меги, толкова се радвам, че си отново тук:)
02.12.2015 00:44
Вълнуващ разказ, чудесно завръщане, Мег!
цитирай
12. valeska - Здравей, Мег!:)
02.12.2015 08:41
Много затрогващо разказваш... Докато четях си мислех, че човешкото същество не може да съществува сам само... То има нужда от всичко и най-вече от любов и внимание.
цитирай
13. flymore - Здравей, миличка Мег!:)<3
02.12.2015 09:55
Нека и твоят свят е от шарен по-шарен и простиращ се до небето! Онова синьо, светло, оранжево небе с дъга от любов-обет...
Прегръщам те!<3
цитирай
14. pelikannakraqnasveta - Целия изгубен свят
02.12.2015 10:29
Целия изгубен свят
цитирай
15. megg - Обичта
02.12.2015 11:55
стопява всяка болка, може дори да я захвърли някъде - някъде... Дори да е за кратко. И сърцето засиява свободно.
Здравей, Хел, радвам се, че ти допадна разказът.
Хубав ден!
цитирай
16. megg - И на мен ми е хубаво, Вася,
02.12.2015 12:00
да съм отново сред вас. Благодаря ти за топлото посрещане!
Празничен декември, дано е мирен и добър!
Поздрави, Вася! :)
цитирай
17. megg - Валеска, здравей! :)
02.12.2015 12:04
Понякога обичаме самотата, сгушваме се в тихото й. И все пак... хубаво е да усещаме, че нечие сърце тупти за нас.
Зарадва ме с гостуването си, хубав - много хубав! - декември ти желая!
цитирай
18. megg - Ех, че хубаво пожелание!
02.12.2015 12:10
Чета с усмивка и ми е светло и пълно. Благодаря ти, мила Флай!
И на теб - многоцветен и ведър ден, декември, свят! От все сърце, с прегръдка!<3
цитирай
19. megg - Да, целият...
02.12.2015 12:16
И все пак... някъде там, за миг, засиява цял. И нищо, че пак ще се изгуби, имало я е пролуката.
Здравей, Пеликан!
цитирай
20. malchaniaotnadejda7 - ... "както само децата вперват поглед в непознати"...
02.12.2015 13:31
С "поглед в бягащия към залеза град", с хвърчилото в очите и в сърцето, "шарено до небето, шарено чак до небето!".

Трогна ме, скъпа Марианче и толкова ми се иска да помълча и отново да прочета тази история, която сякаш се е случила на всеки от нас по един или друг начин, а това са най-хубавите истории. Благодаря ти, прегръщам те и... пак ще дойда. :) Да си я прочета и да видя хвърчилото. "Шарено чак до небето!"
цитирай
21. megg - Понякога
02.12.2015 17:49
животът е като зъл вятър - събаря, руши, разпилява. И все пак не може да стигне онова кътче сърце, което пази най - чистото. Колкото и да брули, не успява. И една дума e в състояние да превърне тъмния до вчера свят в шарено хвърчило.
Развълнуваната съм аз, мила Наде, от топлината на думите ти, от съпреживяването на разказаната история.
Прегръщам те, Наде! И морето ще поздравя, след малко ще повървя до него. :)
цитирай
22. elineli - Чудничка Мег:)
02.12.2015 18:52
Еххх ... децата в себе си да пазим трябва, да си им поливаме пъстрочелите спомени, иначе ще станем трудни за разпознаване - и от другите и от себе си ...
Мило ми стана, че ти постоях, сърчице! ***
цитирай
23. mt46 - Хубав разказ...
02.12.2015 19:44
Поздрави, Мег!...
цитирай
24. megg - Здравей, Моряче!
02.12.2015 23:11
И на мен ми е драго, че поспря да погледаме заедно хвърчилото! Колко хубаво си казала - " пъстрочелите спомени ". Уж все ги пазим, поливаме, а пък понякога - огледаме се и какво да видим - забравили сме пътечките към живата вода... Тогава - глътка обич, за да продължим.
Лека вечер, топличка! ***
цитирай
25. megg - Добър вечер, Марине!
02.12.2015 23:13
Радвам се, че ти допадна.
Поздрави и от мен!
цитирай
26. sande - Поздравления, Марияна, за интересния разказ!
03.12.2015 11:18
Подсети ме за бестселъра "Ловецът на хвърчила" от американския писател с афганистанско потекло Халед Хомейни.

Интересна е тази метафора с хвърчилото, което е сполучлив контрапункт със съдбата на героинята на разказа.

Почеркът на поетесата си личи.
цитирай
27. megg - Здравей, Санде!
03.12.2015 14:26
" Ловецът на хвърчила " - не съм чела книгата, скоро ще наваксам пропуска.
Благодаря ти за добрите думи.
Приятен ден!
цитирай
28. vostroto - Привет, Мег!:) Беше ми приятно да ...
03.12.2015 18:51
Привет, Мег!:)
Беше ми приятно да прочета разказа ти, доста философски, с не една и две насоки за размисъл - типично твоят стил:) Аз за себе си избрах тази - пази ли човек детското в себе си, няма да се загуби..:) Хвърчилото ще му е като навигация в живота, с несвършващи батерии, и винаги ясно време, дори в бурите..:)
Поздрави!
цитирай
29. megg - Добър вечер, Вострото! :)
03.12.2015 21:20
Даа, човек среща и едно, и друго по пътя си. Но ако пази възторжения поглед на детето ( дори запратен някъде в дълбокото на болка и самота ), може да върне пъстротата, пък било и за малко. Не е малко.
Трогват добрите ти думи, благодаря ти!
Хубав декември, с много празничност!
цитирай
30. martiniki - нека декември е пълен,
03.12.2015 21:35
и яарен - празник до небето! Добре завърнала се, Мег!
цитирай
31. megg - Добре съм ви заварила, Марти!
03.12.2015 22:03
Красиво пожелание, заклинателно!
Дано!
цитирай
32. vilish - Здравей, мила Мег!
03.12.2015 23:07
На свой ред да те поздравя за "завръщането"!!! :)
Владееш думите до чудесност! А посланията са трогателни, замислящи, човешки...
Неподправената искреността на детството и добротата, докоснала едно детско сърчице... Остават до края. Само е нужно да ги потърсим ... там в спомените!
Прегръдка с пожелание за мир, топлина и обич!
цитирай
33. megg - Добър вечер, мила Вили!
04.12.2015 20:20
Приятно ми е, че поспря; хубаво е отново да срещнеш приятелите! Пазят спомените, способни са да бъдат начало на по - добри пътища и изтривайки насъбрана болка, да измъкнат дори от безпътицата.
И от мен - пожелания за добър и мирен декември, светъл и празничен, в обич!
Прегръдка! :)
цитирай
34. marrta - пълен и шарен!
05.12.2015 16:29
това ми е пожеланието заклинателно - празничен месец!
цитирай
35. tota - Мила, Мег!
05.12.2015 23:09
Радвам се, че си отново тук. Упреквам се, че не надничам в блога често. Пропуснала съм навреме да забележа публикуваното. Извини ме, скъпа Мег! Прочетох на един дъх и разказа и коментарите. Поздрави за умението да разказваш и насочваш мислите ни към света около нас, който често дори не забелязваме. А той е шарен с всичките възможни цветове, каквито са човешките съдби. И като тези от разказа. Стига само да не сме убили детето в нас и загубили човещината. За да не тъгуваме по целия изгубен свят... Прегръдка, мила ми Мег! Продължавай да пишеш! Не спирай!
цитирай
36. megg - И аз се отбивам
06.12.2015 11:16
по - рядко в блога, но винаги ми е приятно да поспра, да прочета, помисля, да се зарадвам... Мила Ати, благодаря ти за прочита - и за свят, " шарен с всичките възможни цветове, каквито са човешките съдби." И хубавите ти думи топлят.
Когато в нечии очи проблясва тъга, си струва да протегнеш длан. Усещаш... някъде под пластове и маски има едно сърце... уплашено, очакващо. Струва си!
Честит празник, мила Ати! Поздрав с прегръдка!
цитирай
37. faktifakti - поздрави
07.12.2015 23:59
хубаво е
цитирай
38. megg - Поздрав и от мен, Факти!
08.12.2015 20:59
Ако само можеше да живеем в свят без болка... Но пък, от друга страна, как ще си научим уроците?...
Лека вечер!
цитирай
39. iliada3 - Чете се бързо, защото е леко напи...
08.12.2015 21:34
Чете се бързо,защото е леко написано и много увлекателно!Поздравления ,Мег!
цитирай
40. kometapg - Чуден разказ! Благодаря ти за ус...
10.12.2015 00:38
Чуден разказ! Благодаря ти за усещането! :)
цитирай
41. katan - "Шарено до небето, шарено чак до небето!"
10.12.2015 13:43
Добре дошла отново, миличка Мег! Добре дошла с този прекрасен и шарен разказ, който ме развълнува и ме запрати в различни мисли.
Да запазиш детското, въпреки всичко, да търсиш обич, да пътуваш назад във времето и ... напред в настоящето и ... бъдещето.
Предпочитам "малката разбойничка" сама да пусне шареното хвърчило и да му се радва като някога, с надежда!
Поздрави и прегръдка с обич и благодарност!
цитирай
42. stela50 - Мила Мег... много хубав разказ... много...
10.12.2015 19:41
Чета го втори път и между редовете сякаш откривам нови и нови
шарени нещица, толкова красиви и ярки, че изтриват сивотата,
притъпяват болката, връщат се спомени и пак се скриват.
Благодаря ти за това вълшебство, което носи радост, тъга, болка,
надежда... вяра.
Хубаво е, че си тук... Прегръщам те !
цитирай
43. megg - Добър вечер, Или!
10.12.2015 20:43
Хубаво е, когато срещнеш отново приятелите, благодаря ти!
цитирай
44. megg - Здравей, Светле!
10.12.2015 20:47
Мило ми е, че ти е допаднал разказът.
Лека вечер! :)
цитирай
45. megg - Мисля си, че животът ни
10.12.2015 21:13
все трепти на тънката граница между световете, пулсира върху оста на времето и ако има нещо, което ни крепи, то е онова чудо, дето прави света цветен като дъгата. И връща вярата ни в полетите.
Трогнаха ме думите ти, Кате мила. И от мен - прегръдка!
цитирай
46. megg - И е чудно, и е естествено
10.12.2015 21:25
как един само миг може да прелее в безкрая на надежда, вяра, да загърби болка...
Път нагоре, нагоре - и тъмата остава назад, и животът е пъстроцветна радост. В един миг...
Топли са приятелските ти думи, мила Таня. Прегръдка и от мен!
цитирай
47. paciencia - Отно во се отбих да прочета и да ти ...
22.12.2015 12:11
Отно во се отбих да прочета и да ти пожелая светли Коледни празници, Мег!
цитирай
48. megg - Честито Рождество!
25.12.2015 15:56
Светли, добри и благословени дни, мила Вася!
Благодаря ти!
цитирай
49. emi1ts - Щастлива Коледа мила Мег !
25.12.2015 22:46
С пожелание за здраве,щастие и много обич!Светли празнични дни!
цитирай
50. megg - Нека
26.12.2015 10:08
са благословени с радост и обич празничните дни и за теб, мила Еми, за всички!
Бъди здрава и усмихната, сбъдвай мечтите си!
цитирай
51. malchaniaotnadejda7 - Честита Нова година, скъпа Марианче! :)
01.01.2016 12:46
Да е честита и благословена за теб и любимите ти хора, да грее като днешното слънце във висините на мечтите, сбъдванията, любовта и хармонията и в сърцето ти! :) Прегръщам теб и Моренцето с един симфоничен букет от любимия ми Новогодишен концерт на Виенската филхармония! Нека да е цветна, здрава и вдъхновена за теб и обичните ти! Наздраве! :)
цитирай
52. makont - Здравей Мег! Честита Новата 2016 година!
01.01.2016 18:55
Нека бъде щастлива, усмихната, цветна. Нека сивотата се оцвети в добро, за да не се налага да шарим света от болка. Усмивки и слънчице!
цитирай
53. megg - И аз, и Моренцето
02.01.2016 09:37
ти благодарим за топлата прегръдка, за чудесния поздрав!
За много години, мила Наде! Нека 2016. е щедра - щедра на обич, топлина, красиви срещи, здраве и нови вдъхновения! За теб и любимите ти хора!
Прегръдки - сини - синички! :)
цитирай
54. megg - За много години!
02.01.2016 09:49
Здрава да е, добра и пъстра 2016.! Да искри с всичката радост, да ни стопля, да я пазим!
Щастлива година, Мая! Усмихната, щедра!
цитирай
55. eliana - ЧНГ,Меги!
02.01.2016 12:25
Шарена,богата и здрава!
цитирай
56. kometapg - Честита Нова година! Нека да е блага ...
02.01.2016 14:13
Честита Нова година! Нека да е блага и успешна, здрава и плодоносна! :)
цитирай
57. kasnaprolet9999 - Щастлива нова година!! Нека в теб ...
02.01.2016 16:04
Щастлива нова година!! Нека в теб винаги да има място едно голямо и пъстро хвърчило, което да те издигне до небесата, когато долу стане нетърпимо.
цитирай
58. megg - Честита да бъде, Ели!
02.01.2016 19:37
" шарени - марени като дъгата" - спомних си този стих на Джани Родари и ми се прииска повечето от дните да са такива за всички. И ако може, хубавото да е повечко! :)
цитирай
59. megg - Честита да ни е!
02.01.2016 19:41
Да е такава, каквато пожелаваш, дано!
Бъди щастлива, Светле! :)
цитирай
60. megg - Благодаря за пожеланието, Невенка!
02.01.2016 19:48
Дано за хвърчилата в нас има и добри ветрове, и небе! :)
Честита Нова година!
цитирай
61. benitta - Това е част от една многоцветност, ...
18.01.2016 11:34
Това е част от една многоцветност, която напоследък се обостря в по-убитите и тъмни багри. Твоята лирическа героиня е толкова характерна и така често срещана днес.. Може би нотка по-тъжно е, когато "малките разбойнички" са имали добро детство, пречупено през иронията на времето и обстоятелствата, и стигнали до същата тежка маска на грозотата. Миналата седмица една пияна жена беше заспала в трамвая, около нея торби с някакви неща, миризма и неприятна гледка. Ватманът извика патрулка - да я събудят и изгонят. Мег, те го направиха по брутален начин! А аз не поглеждах, само чувах и сърцето ми биеше силно, почти се разплаках от взрив на емоции. Това са изгубени души, даже "души" звучи иронично.
.....
Една голяма прегръдка за теб! Мисля, че тук изводът е, че трябва по-често да благодарим за това, което имаме. И да си го съхраняваме умело.
цитирай
62. martiniki - много хубав и човечен разказ,
19.01.2016 08:29
Меги...сега го прочетох и ме трогна до сълзи.
цитирай
63. megg - Да, човек си задава въпроса
19.01.2016 21:05
какво е направило времето с него... той какво е сторил с времето си... Не знам дали е хубаво или болезнено, ако и когато под всичките наноси се покаже красивото чисто лице на детството. А примери за загубата на шаренкото в душите - колкото щеш в този наш свят, много е тъжно.
Радвам ти се, Бени, благодаря ти за коментара! И - прегръдка с пожелания да си носим по едно / поне по едно / хвърчило в душите! И небе да си имаме!
Хубава вечер, Бени!
цитирай
64. megg - Знам, че светът
19.01.2016 21:10
няма как да бъде хармоничен, безпроблемен, чист... но ако може болката да е по - малко...
Благодаря ти за отзива, Марти, за топлите думи!
цитирай
65. mariniki - много хубав разказ...
06.09.2016 21:55
аплодисменти, мила мег... радвам ти се...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: megg
Категория: Забавление
Прочетен: 570661
Постинги: 63
Коментари: 2340
Гласове: 15655
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930