Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2015 14:13 - Скъпа Лора
Автор: megg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10243 Коментари: 37 Гласове:
42


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

 

-         Лора, Лорааа!...
     Викът разчупи утрото, шмугна се през уханието на море, заподскача остро и се удари в още спящите къщи. Някъде далече изгряваше едно червено кълбо – събрало огъня на всички времена. Жаравата им. И – пепелта.
     Момичето спря. Беше красиво. Под шапката грееха доверчиви очи. Напомняше на други времена, тъмната рокля се открояваше сред шареното на летния ден. Гласът продължаваше да го придърпва. Улицата спря. Слънцето – изскочило от съня – заприжуря. Очи – зелени, сини, тъмни очи – се вкопчиха в историята; явно тук имаше история... И докато жената търсеше обяснение, настояваше, говореше, говореше,... момичето мълчеше. Във въздуха се понесе аромат на любопитство. Облаци надвиснаха и прикапаха неочаквано. Пътната чанта на момичето бе спряла кротичко насред улицата.
     И тогава, сякаш от камъните на вълнолома, изникна човек, чийто поглед укроти всички. Веселото на лятото избледня, хората запристъпваха от крак на крак като в забавен кадър. Мъжът носеше тъмносиня риза, а погледът, погледът... Божичко, откъде се взе този странник, и как усмири... Лора го гледаше. Почудата й се стопи в шепота му.
-   Скъпа Лора...
    Отново замълча и някак изведнъж добави:

 

                                Миражите са близо, - пътя е далек. *

-         Животът е миг, скъпа Лора – шепнеха устните му – миг, дар от милостивото Небе. И любовта е всичкото на този миг.
      После се обърна и пое бавно по пустите стълби към вълнолома. Морето зашумя. Цветовете си припомниха кои са, тъмното изсветля. Жената стоеше неподвижна. Нещо в нея се стичаше. Бавно, на пресекулки. Очите й не бяха тук, а там, някога... И пламтеше погледът. В ръка с пътната чанта, Лора се обърна и тръгна. Викът вече не тичаше след нея.
      Когато вечерта процеждаше последните капки на деня, улицата заразказва на минувачите чудната история за един странник, едни стихове, за магията на любовта и топлината на обичта. Обич – разбиране и прошка. И за една жена им разказваше.
     Жената, чиято рокля белееше в уюта на топлата нощ, а червените лъчи на луната се стичаха по лицето й. В нея още светеше онова огнено кълбо на изгрева, събрало огъня на всички времена. Големият камък на вълнолома се открояваше върху мастиленото небе като лицето на странника. Когато жената си тръгна, върху гранита остана цвете. Малко, градинско, бяло.
    Като спасено време – онова милостиво време, дето ни пази спомените. И ги връща. Заради обичта.

* Стихът е от Яворов –  " На Лора "

 

 

 

 

 



Тагове:   време,   любов,


Гласувай:
42



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eliana - ''И любовта е всичкото на този миг.'' ....
13.04.2015 14:25
всичкото на този свят,сътворяваща,живецът.

Чудесна импресия и възхвала на онази любов, за която колкото повече четеш,
толкова повече преоткриваш,пълнокръвна,омагьосваща и жива,надмогнала тъмнината,ярка.

Хубав ден,Меги!
цитирай
2. donchevav - Животът е миг, скъпа Лора – шепнеха ...
13.04.2015 16:03
Животът е миг, скъпа Лора – шепнеха устните му – миг, дар от милостивото Небе. И любовта е всичкото на този миг.

Нежно, раздвижено чувство, разлюляно между деня и нощта, утрото и залеза, слънцето и луната, мъжа и жената - миг, дошъл от нищото, от камъка на вълнолома, за да усмири с шепот - и отново да се върне при камъка. Мигът щастие, който милостивото време ще запечата за нас, за да ни го връща в спомена.
Импресията ти много ми хареса, мила Меги - пълна с нежни чувства и романтични образи видения, които покоряват! Прегръдка!
цитирай
3. mt46 - Поздрав, Мег!...
13.04.2015 18:24
Животът е наниз от мигове...
цитирай
4. valeska - :)
13.04.2015 19:37
Някои хора и събития оставят следи в съзнанието ни… спомените – тези неувяхващи цветя от живота ни… Прегръдка!
цитирай
5. megg - Добър вечер, Ели!
13.04.2015 20:32
Благодаря ти за топлите думи! И да, любовта е и път, и пътуване; тя е нашата човешка същност.
Хубава вечер, Ели, и прегръдка! :)
цитирай
6. megg - Мигове
13.04.2015 20:38
Всеки миг от изтичащото време носи и възможността да го съхраним, да го осмислим и скътаме в сърцето... И надежда е. И ако се изгубим, ни връща по пътечката към себе си. Зарадваха ме думите ти, мила Вени, благодаря ти! С прегръдка! :)
Светла седмица!
цитирай
7. megg - Здравей, Марине!
13.04.2015 20:44
Хубаво е, когато пазим красотата на този наниз от мигове, когато им се радваме; тогава ни топлят.
Поздрав! :)
цитирай
8. megg - Когато съхраним
13.04.2015 20:49
уханието и яркостта на тези цветя, значи не сме се изгубили във времето...
Прегръдка и от мен, Валеска! :)
цитирай
9. tota - Мила Мег,
13.04.2015 21:47
Отново прекрасна импресия за любовта - всичкото от мига живот. Доловени истини, ярко открояващи се и онова завръщане назад във времето заради обичта.
Прегръдка, скъпа Мег!
Светло да ти е в светлите дни!
цитирай
10. megg - Може би, защото
13.04.2015 22:16
светът е обърнат към надеждата, успяваме да я съхраним и да се завръщаме, търсейси себе си. И да се намираме, срещайки се и със себе си - малко променени - но... ние. Заради любовта, която ни води и в която сме истински.
Благодаря ти, мила Ати, за хубавите думи! Прегръдка и от мен! :)
Светла седмица!
цитирай
11. martiniki - :) текстът е особен
14.04.2015 09:39
с едно такова преливане, вгънат във времето - кога, къде...извънвременен..."Ухаят именно далечините" ЕД, а миражите отблизо се разпръскват...

Христос Воскресе! Поздрави за успеха ти с декупажа върху яйце! Този път ми се видя по-нелека работа, шест часа облепях девет яйца, престаралас:))
цитирай
12. katan - Още заглавието ме върна към Лора и Яворов ...
14.04.2015 11:38
Мистика, любов, миражи, гранит, малко цвете ...
Прекрасен разказ, какъвто само ти можеш да сътвориш, миличка Мег.
Черното изсветлява и става бяло като истинската любов.
Представих си Лора в нейните тоалети - от черни до искрящо бели като двете страни на живота.
Погледът на мъжа, който усмирява и те кара да се влюбиш в него - до смърт ...
Лора и Яворов ... нейде в далечина ми се мерна сянката на Мина ...
Всеки вижда това, което ти с разказите си предизвикваш, Мег.
Видях онова малко, градинско, БЯЛО цвете като символ на чистата, искрена любов.

"Миражите са близо, - пътя е далек."
цитирай
13. megg - Воистина Воскресе!
14.04.2015 14:31
Хубаво би било, ако поемайки по пътя към далечините, сами се превърнем в онова сияние, което топли човека до нас, може би точно тогава ще усетим как ухаят и колко е чист техният дъх...
Привет, Марти, успях с декупажа, както се успява в началото- - бавно, с трепет( Ха, дано стане всяко яйчице!)... Измайсторих четири и ги наредих най - отгоре, и им се радвах. :)
цитирай
14. megg - Здравей, Кате мила!
14.04.2015 14:37
Толкова много знаци има край нас, понякога ги подминаваме... А всеки от тях е ключ, понякога към онези важни неща, които си мислим, че са ни дадени, а без да искаме, ги изплъзваме от себе си... И тогава един вик, един стих, цвете - сияещо от белота - ни връщат към самите нас. Хубаво е да се намираме. Отново.
Благодаря ти за топлите думи, Кате, прегръдка! :)
цитирай
15. stih - Честито Възкресение, Мег!
14.04.2015 19:30
Впечатли ме стилът на твоя разказ. Във всеки израз има толкова поезия, която рядко се среща дори в стихотворните творби.
Идейно и емоцинално наситен, остава трайно в паметта.
Благодаря ти! :)
цитирай
16. megg - Светли дни
14.04.2015 20:37
в обич, добро и радост, Ели! Честито Възкресение!
И аз ти благодаря за емоционалния и топъл отзив!
Красива вечер и добра седмица! :)
цитирай
17. metlichina - не мога да не цитирам твоите думи... казала си го толкова красиво и мъдро..
15.04.2015 20:07
Хубаво би било, ако поемайки по пътя към далечините, сами се превърнем в онова сияние, което топли човека до нас, може би точно тогава ще усетим как ухаят и колко е чист техният дъх...... поздрав и прегръдка за теб, мила megg..
цитирай
18. megg - Цветенце, добър вечер!
15.04.2015 20:59
Зарадва ме с присъствието си тук!
С голямо благодаря за добрите думи - поздрав и пожелание за хубави дни, светли!
цитирай
19. paciencia - Вълшебна импресия, мила Мег!
17.04.2015 09:25
Преминава пред погледа като на кинолента. За кой ли път се връщам и чета...Толкова хубаво, поетично, носталгично, че се опитвам да запазя тишина за да не разваля вълшебството...Прегръдки, Мег и хубави почивни дни!
цитирай
20. megg - Здравей в този слънчев,
17.04.2015 10:19
слънчев ден, мила Вася! :) Толкова е светнало всичко, през прозореца виждам новите листенца на липата и ми е едно такова - празнично. И ти добави шепичка радост с гостуването си при моята; трогнаха ме топлите ти думи, благодаря ти, Вася! И от мен прегръдки и пожелания за хубави дни!
цитирай
21. iliada3 - Поздравления!
21.04.2015 19:17
Винаги съм го мислила ,че си надарена с умението прекрасно да пишеш ,Мег!
цитирай
22. megg - Добър вечер, Или!
21.04.2015 20:30
Знаеш ли какво си мисля - животът, дори привидно познат, не престава да ни изненадва... И една дума, поглед, усмивка или сълза е в състояние да се превърне във врата... Да ни провокира и поемайки натам, да открием щрихи от света и себе си в него. Благодаря ти за добрите приятелски думи!
Лека вечер! И - с уханието на красиви лалета! :)
цитирай
23. stela50 - Здравей, мила Мег... не зная как съм пропуснала
29.04.2015 19:10
този пост... Разказът ме развълнува - сякаш съм го преживяла...
толкова красота и поезия има в него... Не зная какво да напиша -
прозата ти е много силна и истинска, изключително топла
и пленяваща... Вълшебна !
Прегръщам те !
цитирай
24. megg - Добър вечер, Таничка!
29.04.2015 20:01
Нали знаеш, че когато имаме усещането за разбиране, приятелска топлина, сродство в душите... няма значение дали винаги всичко четем. Понякога не ни достигат часовете, друг път хиляда неща в главите ни... Хубавото е, че намираме време за добра дума. Благодаря ти за добрата дума, мила Таня!
Прегръдки и от мен! :)
цитирай
25. faktifakti - неземната любов,
02.05.2015 22:09
предадена по уникален начин, с чувственост и сила на възприятията..
цитирай
26. megg - Да, любовта - тя
02.05.2015 23:02
е и поривът да отстояваш себе си, и най - истинското в човека; любовта е свобода.
Здравей, Факти, и благодаря за добрите думи!
цитирай
27. hel - Направо е магично! Нещо извън вр...
10.05.2015 17:27
Направо е магично! Нещо извън времето! Любов, поезия, красота...
Прегръдка с обич, Мег!
цитирай
28. benitta - Здравей, Мег! :)
15.05.2015 17:46
Четох със сърцето, а очите ми се наляха с образи - художник си! Толкова мъдро и така заграбва всяка думичка.... и много истина прозира под цветовете на твоята картина. Аз не мога да си хвана един цитат и да кажа, че той точно ме е грабнал. Бих искала да цитирам всичко :))) Прекрасна си! Точка.
Прегръщам те и те обичам!
цитирай
29. makont - О, да! Това ме впечатли неимоверно!
19.05.2015 21:17
"Споменът е спасено време", Боже колко вярно. Хващаме се за спомените, като удавници за сламка, когато ни е най-тежко, когато сме най-щастливи, когато... Мег, развълнува ме! Прегръщам те!
цитирай
30. megg - Здравей, Хел!
21.05.2015 17:46
Любовта... толкова всеобхватна, неподвластна, че чак заболява. И може би най - хубавото е способността да бъде " извън времето" - така хубаво си го казала.
И от мен прегръдка с обич, Хел, и с извинение за закъснелия отговор, пътувах.
Много усмивки! :)
цитирай
31. megg - Хей, Бени!
21.05.2015 17:50
Здравей, здравей! :) Обичам усета ти за цветове, умението ти да им се радваш. Трогнаха ме думите ти, родени от прочита със сърцето. Благодаря ти за приятелската топлота! И - съжалявам за закъсненелия отговор, отсъствието ми е извинено. :)
Прегръдка с обич, Бени!
цитирай
32. megg - Мая, къде се изгуби?!
21.05.2015 17:55
И аз така - задачки, пътуване... обаче вече съм тук и бързам да си побъбря с приятелите. :)
А спомените... нашите пристанища... И колко си права, че и в тъга, и в радост, и когато най - боли... сгушваме се в тях. И е много, много хубаво!
Благодаря за топлия отзив, Мая, прегръдка!
цитирай
33. vostroto - ...
06.06.2015 19:15
Невероятна си!:) Как го правиш, дори камъните оживяват в ръцете ти, придобиват душа и разказват!...:) Разказът ти за мен бе истинско преживяване!
Поздравления!
цитирай
34. megg - Ех, и ти, Вострото! :)
06.06.2015 20:16
Нали знаеш как се случва - понякога се приплъзва образ, ражда се идея, носиш си я, докато усетиш, че е придобила живот... Благодаря ти за добрите думи, за приятелското разбиране; радвам се, че ти е допаднал разказът!
Хубава съботна вечер!
цитирай
35. sestra - Да, думите и тишината между тях
10.06.2015 15:34
придобиват пластичност и живот в текстовете ти и лъчи една доброта. За мен всеки път е така като ти чета нещата, Мег.
цитирай
36. megg - Ако измислените светове
10.06.2015 16:44
докосват като истински, това радва.
Благодаря ти за добрите думи за изреченото и спотаеното, Сестра!
Хубава вечер!
цитирай
37. priqtel12 - Обич, която топли.......,спомени и много чувство.....
04.08.2015 10:04
Чудно е написаното, увлича те, кара те да копнееш за любовта - тук и сега.....
Поздравления, хареса ми!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: megg
Категория: Забавление
Прочетен: 916156
Постинги: 63
Коментари: 2340
Гласове: 15855
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031