Постинг
15.11.2014 10:17 -
Цветето
Автор: megg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 21073 Коментари: 51 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2014 10:18
Прочетен: 21073 Коментари: 51 Гласове:
49
Последна промяна: 15.11.2014 10:18
Караше бързо, дърветата притичваха край колата, притихваха зад гърба му. Слънцето се скри изведнъж. Така е по тези места. Изведнъж мръква. Пристигна в градчето почти по тъмно. Обадиха се приятелите от гимназията, трябвало утре непременно да е тук. И – ето го. Спря пред кръчмата. Напоследък идваше рядко. Майка си беше изпратил преди десетина години, баща си не помнеше. Беше подминал къщицата с прашните дувари и спомени, някога – негов дом. Не го усетиха в кварталната кръчма, сега – ресторант с носталгичното име „ При старите липи”. Звучеше му леко смешно – и липите отдавна ги нямаше, и срещите бяха разговори по навик на мъже, дето няма какво да си кажат. - Тц – тц – тц – тюхкаше се един от приятелите – кой да ти помисли, че Цветето ... Стомахът му се сви. Цветето – голямата му любов, Силвия се казваше, но всички я наричаха „Цветето”. Вече не помнеше кой й беше „кръстникът”, обаче новото име много й отиваше – на нежен цвят приличаше. Нещо го преряза. „Глупости!” – кресна другият в него.-„ Я си спомни какви жени си имал!” Вярно, няколко бяха, но Цветето ... Само пепел остана в него, само пепел ... Така и не събра кураж да й каже, че я обича. Късно разбра – светът се изгубва от неизречените думи. А как я обичаше! Стигаше му да я зърне в междучасието – с престилката, с бялата якичка. „ Тя е от голямото добрутро.” – казваше майка му. –„ Не е за теб, не си за нея!” Събираха се приятелчетата привечер на по бира, а той все разказваше колко мацки свалил ... и всичките – от „ голямото добрутро”. Затова му и викаха Готиния. Цветето замина почти веднага след бала. Харесал я „ един важен”, и образование щял да й даде. В чужбина. Нощем обикаляше Готиния край голямата им къща, понякога – до съмнало. Тръгваше си с боричкането на птичите песни, дето се сплитаха на кълбенце и то се търкаляше ли, търкаляше в него.
Една вечер тя го видя през прозореца. А после в двора го погледна с такива очи ... Господи, обич имаше в тях. Очакване и ... сълза. Не посмя да вдигне бариерата в себе си, да прекрачи границата. Оттогава не беше я виждал. В него си беше, носи я през всичките кажи – речи двайсет години. Изучи се той, хубава работа си намери. Далече. Ожени се, разведе се; пак се ожени и ... пак е сам. Деца нямаше, жени – намираха се... Раправяше на приятелите си за тях, а те цъкаха и го потупваха : „ Ей, Готин си беше, Готин си остана!” Сега стоеше на прага на кръчмата. Не го забелязаха.
- Абе, видях го аз Цветето преди пет – шест години, ама май не беше нашето, щот това - гледам то, съвсем повяхнало. Като ходих при щерката, там ...
- А – а, то е било, то, ама кой да ти знае! - Абе, слана сякаш го беше попарила, Ви казвам ... Изшъткаха, видели го бяха. Събра цялата си смелост ( Откъде я намери?!... ) и още докато сядаше, започна да разказва за мацките, дето ... Другите мълчаха. - А Цветето – продължи нахакано – чух Ви, де – Цветето даже не го помня добре. Чакайте сега да Ви разправям за една руса ... Един по един си тръгнаха – работа имали, скапани били ... Отана сам И се напи. Тръгна към къщата с прашни дувари, където всяка нощ беше сънувал Цветето. Краката не го слушаха, вървеше към дома на Силвия. Усети се сам Самотно сам. Тогава запя:
Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
Гласът му изпълни мрака, натроши го на парчета – от остри, по – остри. Режеха.
В къщата на Цветето светеше, мяркаха се хора.
На портата нещо белееше.
От снимката го гледаше тя, с престилката, с бялата якичка ...
Събра парчетата в себе си. И кураж събра. Прекрачи. Отвъд бариерата, на онази граница, по която минават всички светове. Дълбоко някъде в него един глас бягаше от болката; тя отъняваше – само ъгълчетата прошумоляха отнейде като далечен сън. За тъга ...
Лаалееее лии сииии ...
Потъна в очите й.
Да прекрачиш бариерата да минеш отвъд границата се иска не само кураж, иска се и СЪРЦЕ ! Поздрави ,мила моя Мег прекрасен постинг !Прегръдка с пожелание за хубав ден :))
цитирайДа прекрачиш "барерата отвъд, където минават всички светове", Е възможността да
усетиш, цялата палитра от емоции, желания и стремежи..
Това е щастие, което създава живота и го прави пълноценен и споделен!
цитирайусетиш, цялата палитра от емоции, желания и стремежи..
Това е щастие, което създава живота и го прави пълноценен и споделен!
Отваряйки блога, първият постинг, открил се пред мен, беше точно твоят. Нямаше как да подмина, така ти се зарадвах! Имах нужда от малко любов и тъга, и ги намерих тук, естествено - при вълшебствата ти! :)
Обожавам те, заради изрази, като "светът се изгубва от неизречените думи", "гласът му изпълни мрака, натроши го на парчета", "самотно сам".... Много дълбок изказ, право в душата цели!
Изобщо не те прехвалвам, просто съм пристрастна към перото ти, попивам всяка буква, даже и въздухът между буквите :)))
Благодаря, че те има и че пишеш, Мег! <3
цитирайОбожавам те, заради изрази, като "светът се изгубва от неизречените думи", "гласът му изпълни мрака, натроши го на парчета", "самотно сам".... Много дълбок изказ, право в душата цели!
Изобщо не те прехвалвам, просто съм пристрастна към перото ти, попивам всяка буква, даже и въздухът между буквите :)))
Благодаря, че те има и че пишеш, Мег! <3
Колко случаи има в живота, в които всичко зависи от една дума! Непрекрачена граница, спусната бариера, външна показност и неглижиране за едното признание "Готин си беше, готин си остана!" - и после цял живот с онова кълбенце в гърдите, сплетено от птичи песни - неизпети, нечути, замлъкнали в сумрака на неосъзнатото зазоряване. Пропилени мигове на щастието...на ония птиченца на щастието, боричкащи се в клоните над нас, кацнали на рамото ни...и отлетели. Е, няма как по друг начин, освен с мъка и съжаление, да свърши такъв един разказ за разнопосочието, а колко лесно е можело да се превърне всичко в успоредяване на двата тъй чисти и красиви пътя... Тъжно...Но истинско - така става обикновено в живия живот:)))
Благодаря ти, Мариянче, за подарената свежа емоция! Хубав да е съботният ти ден - радостен, пълен със споделени песни на влюбени птичета!
цитирайБлагодаря ти, Мариянче, за подарената свежа емоция! Хубав да е съботният ти ден - радостен, пълен със споделени песни на влюбени птичета!
Сърцето... то си знае самичко как заплаща избора, и другото знае - цената да послушаш...
Благодаря ти за топлите думи!
Нека и твоят ден е хубав като приказка, прегръдка! :))
цитирайБлагодаря ти за топлите думи!
Нека и твоят ден е хубав като приказка, прегръдка! :))
разделя мечтата от реалността, днес от Някога... в тази крачка често се събираме целите.
Благодаря ти, Миаа, за приятелския отзив! :)
цитирайБлагодаря ти, Миаа, за приятелския отзив! :)
Тъгата и любовта... често са чувствата, в които сме себе си - беззащитни, оголени до самата своя същност... Но затова пък са и пътеките - светлите, по които се търсим и постигаме. Намираме хармонията. А какво друго ни трябва?!
Хей, Бени Лъчезарна, много топличко носиш и даваш, зарадваха ме думите ти и най - вече приятелските чувства! Благодаря ти и прегръдка, Бени! :)
цитирайХей, Бени Лъчезарна, много топличко носиш и даваш, зарадваха ме думите ти и най - вече приятелските чувства! Благодаря ти и прегръдка, Бени! :)
за топлия коментар! Тази история се роди, докато слушах песента, и така дълбоко заседна в мен тази песен - не толкова като случка, а с усещането за една дълбока тъга, болка по изпуснато, непостижимо. ( И като изпълнение! ) А живият живот - всичко има в него - и страдание, и бягства в измислени спасения, и маски - скриващи беззащитност, рани... И Любов, Любовта!
Красива споделена вечер, Вени! Прегръдка! :)
цитирайКрасива споделена вечер, Вени! Прегръдка! :)
Тъжен е разказът ти, Меги...Да бягаш от любовта...къде ще отидеш, къде ще се скриеш, как ще забравиш...
Много въздействащ разказ, Мег! Тъгата винаги приютява...
цитирайСтисна ме за гърлото...толкова тъжно и реално. Случва се в живота, да пропуснеш любовта ей така, от гордост. Неповторима разказвачка си, Мег, докосваш най- нежните струни с неповторимия си изказ! А това „ самотно сам“ много ме впечатли, нещо като кулминация на самотата. Не можах да сдържа сълзите си. Прегръдки, Мег!
цитирайБлагодаря, Мег!
цитирайНепоносимо тъжно ми стана!
Мъката стисна гърлото ми.
"Прекрачи. Отвъд бариерата, на онази граница, по която минават всички светове."
Колко малко е трябвало да я няма тази бариера - да избърши сълзата й и да потъне в очите й...
Но ... Съдба ли, що ли? Така става с големите любови - остава само пепел, но тя пари до болка.
Истинско и тъжно е написаното, както само ти го можеш.
Поздрави, прегръдка и топла вечер!
цитирайМъката стисна гърлото ми.
"Прекрачи. Отвъд бариерата, на онази граница, по която минават всички светове."
Колко малко е трябвало да я няма тази бариера - да избърши сълзата й и да потъне в очите й...
Но ... Съдба ли, що ли? Така става с големите любови - остава само пепел, но тя пари до болка.
Истинско и тъжно е написаното, както само ти го можеш.
Поздрави, прегръдка и топла вечер!
като си я носиш, вричане е тя. Завинаги, с цялата безкрайност на тази дума, и със страшното си...
Хубава вечер, Марти, и благодаря! :)
цитирайХубава вечер, Марти, и благодаря! :)
е човекът... А тъгата - наистина е ниша, като пазва е...
Добър вечер, Валеска, благодаря ти! :)
цитирайДобър вечер, Валеска, благодаря ти! :)
Понякога слънцето се скрива сякаш изведнъж, а всъщност човек сам закрива хоризонта си и после цял живот броди в непостижимото. И тъгува... Житейски истории... А ти ме трогна с думите си, мило ми стана, че споделеното те е развълнувало. Благодаря, Вася, с прегръдка! :)
цитирайЗа трепета, с който спирам на страницата ти! И че те познавам!
Лека! :)
цитирайЛека! :)
Кате мила, благодаря за думите ти, думи със сърце! Права си, понякога до постижимото щастие стъпката е мъничка, една е... но страховете са много. И постижимото вече е невъзможно. Остава само огънят да боли.
Кате, хубава съботна вечер, усмихната да е! И ти също! :)
цитирайКате, хубава съботна вечер, усмихната да е! И ти също! :)
и още някак едва докосващо, а се помни.
цитирайблагите ти думи, Сестра.
Хубава многоцветна неделя! :)
цитирайХубава многоцветна неделя! :)
Разказано с голям психологизъм и поетика на изказа...
Поздравявам те, Мег!
цитирайПоздравявам те, Мег!
Радвам се, че ти е допаднала историята, разказваща за душата - забулена тайна...
Благодаря ти за топлите думи!
цитирайБлагодаря ти за топлите думи!
и много достоверна житейска драма!Поздравления!
Поздрави!Хубава вечер!
цитирайПоздрави!Хубава вечер!
в света и в човека оставя знаците си, понякога - много дълбоки... А сърцата помнят.
Благодаря ти, Еми, и добре дошла на страничката ми! :)
цитирайБлагодаря ти, Еми, и добре дошла на страничката ми! :)
Дума след дума ... всяка следваща пристъпва към болката, самотата, празнотата белязали един живот...
Думите оживяват, грабват и отнасят мисълта по една неравна пътека, уж чужда, а се оглеждаш и разпознаваш своята ... Дирята се крие някъде в миналото, отчайващо невъзвратимо ... Остават само ударите на сърцето, отмерващи тъгата ...
Калко често се случва?! ......
Прегръдка, мила Мег!
цитирайДумите оживяват, грабват и отнасят мисълта по една неравна пътека, уж чужда, а се оглеждаш и разпознаваш своята ... Дирята се крие някъде в миналото, отчайващо невъзвратимо ... Остават само ударите на сърцето, отмерващи тъгата ...
Калко често се случва?! ......
Прегръдка, мила Мег!
" ударите на сърцето - отмерващи тъгата..." - Колко хубаво си го казала, понякога сърцето най - трудно прекрачва границите, особено тези, които са в нас.
Благодаря ти за топлия приятелски прочит! Лека и спорна седмица, Вили!
Прегръдка и от мен! :)
цитирайБлагодаря ти за топлия приятелски прочит! Лека и спорна седмица, Вили!
Прегръдка и от мен! :)
Разказ със силно въздействие си ни подарила. Докосващ, стягащ гърлото, пълнещ очите. Разминаване, заради думите „ тя е от голямото добрутро ” и "Не посмя да вдигне бариерата в себе си, да прекрачи границата." Така се случва в живота, защото онзи дето реди кой с кой да е, вероятно така е наредил. Кой знае как би протекъл животът им? Боли от онова, което е стаено вътре в душата. " В него си беше, носи я през всичките кажи – речи двайсет години." Такъв товар кой може да понесе? Никой! Дори и да прекрачиш бариерата в края на пътя, тъгата пак там ще си остане. Желаното, очакваното, трепетното е останало само сън, защото " светът се изгубва от неизречените думи."
Прекрасна, Мег, не само го прочетох, преживях го.
Поздрави за талантливото ти перо!
Прегръщам те!
цитирайПрекрасна, Мег, не само го прочетох, преживях го.
Поздрави за талантливото ти перо!
Прегръщам те!
Проявих съпричастност към онази болка и страдание, която носи всяко мълчание. Понякога копнежите от миналото ни връхлитат, а празнината остава. Прегръдки и нека ти е слънчева и усмихната новата седмица!
цитирайдумите ти, мила Ати! Трепетно е да усетиш, че историята оживява в нечие сърце - в сърцето на приятел - че е съпреживяна. Благодаря ти с пожелание за много светла седмица! Прегръщам те, Ати!
Поздрави! :)
цитирайПоздрави! :)
Мълчанието ... Понякога е много дълъг път, тъжен път, опитва се да викне, да разруши и разстояния, и години да заличи; не успява, може би защото глас не му е останал. От болка.
Прегръдки и от мен, мила Мая, с благодарност за топлите думи!
Ведра и красива нека е и твоята седмица! :)
цитирайПрегръдки и от мен, мила Мая, с благодарност за топлите думи!
Ведра и красива нека е и твоята седмица! :)
Носим болките си, скрити зад маските, защото сме нямали куража да прескочим бариерата и "светът се изгубва от неизречените думи."
Прекрасен разказ и ясно послание!
Прегръдка, Мег!
цитирайПрекрасен разказ и ясно послание!
Прегръдка, Мег!
Добър вечер, Хел! Думите ти ми напомниха тази народна песен, не знам откога не се бях сещала за нея. Носим си болките, а понякога зад привидната веселост пари страданието. Благодаря ти за коментара и за топлия отзив! Прегръдка, Хел!
Лека вечер, хубава седмица! :)
цитирайЛека вечер, хубава седмица! :)
Докосващо, вълнуващо, философско...
Прегръдки!
цитирайПрегръдки!
И ти благодаря за приятелските думи, изречени с разбиране и доброта!
Много ми е хубаво, когато се отбиваш, мила Ади!
Приятна неделя и светличка седмица от мен! :)
П.П. Съжалявам за позакъснелия отговор, пътувах през седмицата... прибрах се днес.
цитирайМного ми е хубаво, когато се отбиваш, мила Ади!
Приятна неделя и светличка седмица от мен! :)
П.П. Съжалявам за позакъснелия отговор, пътувах през седмицата... прибрах се днес.
колкото и тъжно, и обично..
прекрасно е Мег... дълбоко ме развълнува...
цитирайпрекрасно е Мег... дълбоко ме развълнува...
Добър вечер в неделя, с добри думи радваш, благодаря ти!
Лека и светла вечер! :)
цитирайЛека и светла вечер! :)
Не съм сигурна какво щеше да стане, ако го беше направил на времето.
Несподелеността засилва чувствата и идеализира любимия образ.
Освен това, тук любовта е само от Негова страна. А тя е заминала с друг - още от бала.
Този огън-любов, може да се подклажда, но може да се гаси - с повече разум. Когато няма смисъл.
Защото все пак, и съдбата има власт...
Разказът завладява и буди размисли.
Поздравления за умението, Мег!
цитирайНесподелеността засилва чувствата и идеализира любимия образ.
Освен това, тук любовта е само от Негова страна. А тя е заминала с друг - още от бала.
Този огън-любов, може да се подклажда, но може да се гаси - с повече разум. Когато няма смисъл.
Защото все пак, и съдбата има власт...
Разказът завладява и буди размисли.
Поздравления за умението, Мег!
И добре дошла!
Така е, човек никога не знае... Единственото, което сърцето знае, е да обича. Да обича силно и докрай. Въпреки болката, раздялата, обидата, гордостта...
Благодаря ти! Хубава седмица ти желая!
цитирайТака е, човек никога не знае... Единственото, което сърцето знае, е да обича. Да обича силно и докрай. Въпреки болката, раздялата, обидата, гордостта...
Благодаря ти! Хубава седмица ти желая!
Момчето е имало бариери, създадени от тази, която най-много го обича, неговата майка. Мисля си, ако оставим децата си да избират с кого да бъдат може би те ще бъдат по-щастливи. Аз на моите момчета не им се бъркам, въпреки че не винаги съм харесвала техните момичета. Някои момчета сами си слагат бариери, та ако и майките им се набъркат става съвсем зле. Една такава бариера ми почерни живота на времето, но нали съм скорпион- оживях, но тази дето му я сложи след време много съжаляваше. Съдби човешки.....без любов не се живее лесно, някои направо си умират като момичето от твоя разказ.
цитирайТака е, Пролет, всичко се случва, всичко е за човека. А намесата на родители или приятели - от добро е продиктувана, да предпази, да спаси... И понякога погубва. А любовта, тя изпълва живота ни. И нас.
Хубава седмица! :)
цитирайХубава седмица! :)
Много хубав разказ, Мег! Но и много ме натъжи. Познавам хора, които страшно много пострадаха в живота си именно заради тези "доброжелателни" родителски намеси. Не е лесно човек да се измъкне от "чука и наковалнята", но ако не прояви характер навреме, погубва съдби, които иначе биха били много красиви...
Поздравления!
цитирайПоздравления!
Светла и благословена коледна вечер!
Благодаря ти за добрите думи; той, животът, е толкова богат и силен в многото си измерения, а човекът понякога е слаб - спрял на кръстопът,слаб да избере вярната посока, да бъде себе си...
Радостни празници!
цитирайБлагодаря ти за добрите думи; той, животът, е толкова богат и силен в многото си измерения, а човекът понякога е слаб - спрял на кръстопът,слаб да избере вярната посока, да бъде себе си...
Радостни празници!
тези, които сами сме си поставили. А после ни е тежко и разбираме, че всичко е можело да бъде другояче, ако се бяхме осмелили да преминем......и ни боли от пропуснатото......
Поздрави за написаното, Мариянка, тъжно е, но така докосва и хвърля в размисъл.....
А сега са дни за размисъл и надежда в доброто, затова ти желая от сърце много хубави мигове, топлина и уют с близките и много здраве! Прегръдка от мен!
цитирайПоздрави за написаното, Мариянка, тъжно е, но така докосва и хвърля в размисъл.....
А сега са дни за размисъл и надежда в доброто, затова ти желая от сърце много хубави мигове, топлина и уют с близките и много здраве! Прегръдка от мен!
Благодаря ти за прочита и хубавия коментар! Така е, често човек се намира на онази крехка граница, на която се срещат противоречията. И вместо да я направи пътека към мечтата си, той я превръща в дълбок ров, отвъд който остава постижимото.
И от мен - пожелания за споделени мигове, светлина и уют в сърцата и в дома, сбъднати мечти! Здраве и обич за теб и всички, които те топлят и на които се радваш! Прегръдка, Ива!
цитирайИ от мен - пожелания за споделени мигове, светлина и уют в сърцата и в дома, сбъднати мечти! Здраве и обич за теб и всички, които те топлят и на които се радваш! Прегръдка, Ива!
Весели празници, Мег!()
цитирайНека и за теб са радостни и красиви, Валеска!
цитирайщастливи дни и за теб през Новата година... пожелавам
от сърце..
цитирайот сърце..
честито Рождество! Светличко да ти е!
Обич, здраве и много усмивки - сияйни, звънтящи, празнични и в делниците!
Прегръдка!
цитирайОбич, здраве и много усмивки - сияйни, звънтящи, празнични и в делниците!
Прегръдка!
Много хубаво разказваш... И хващащо!
цитирайДобре дошла на страничката ми! И - благодаря за милия отзив!
цитирайРАЗГОВОР С ЦВЕТЯТА
Сякаш детският радостен свят
се е сбрал на тази планинска поляна.
Цвят до цвят,
цвят до цвят,
цвят до цвят.
Мълчаливи цветя, радостта ви е в мене преляна.
Аз не знам имената ви и съм смутен,
че ми махате тръпнещи, че ме привличате.
Като вас и човекът е с хубави чувства роден,
но единствено в детството само
човекът със вас си прилича.
Нямам думи за пъстрия ваш многоцветен събор.
И езика ви ласкав, създаден за обич,
по смисъл разбирам.
В мен нахлуват безгласите звуци на вашия хор –
с аромат напоени, от чашки-устички извиращи.
Научете ме, милички мои, на своя вълшебен език.
Искам пленник да съм в обществото ви младо.
Нещо тихо и бавно по моите мигли пълзи.
О, роса от очите ми пада.