Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2014 10:17 - Цветето
Автор: megg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11260 Коментари: 50 Гласове:
48

Последна промяна: 15.11.2014 10:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

    Караше бързо, дърветата притичваха край колата, притихваха зад гърба му. Слънцето се скри изведнъж. Така е по тези места. Изведнъж мръква. Пристигна в градчето почти по тъмно. Обадиха се приятелите от гимназията, трябвало утре непременно да е тук. И – ето го. Спря пред кръчмата. Напоследък идваше рядко. Майка си беше изпратил преди десетина години, баща си не помнеше. Беше подминал къщицата с прашните дувари и спомени, някога – негов дом.     Не го усетиха в кварталната кръчма, сега – ресторант с носталгичното име „ При старите липи”. Звучеше му леко смешно – и липите отдавна ги нямаше, и срещите бяха  разговори по навик на мъже, дето няма какво да си кажат.     - Тц – тц – тц – тюхкаше се един от приятелите – кой да ти помисли, че Цветето ...     Стомахът му се сви. Цветето – голямата му любов, Силвия се казваше, но всички я наричаха „Цветето”. Вече не помнеше кой й беше „кръстникът”, обаче новото име много й отиваше – на нежен цвят приличаше. Нещо го преряза. „Глупости!” – кресна другият в него.-„ Я си спомни какви жени си имал!” Вярно, няколко бяха, но Цветето ... Само пепел остана в него, само пепел ...     Така и не събра кураж да й каже, че я обича. Късно разбра – светът се изгубва от неизречените думи. А как я обичаше! Стигаше му да я зърне в междучасието – с престилката, с бялата якичка. „ Тя е от голямото добрутро.” – казваше майка му. –„ Не е за теб, не си за нея!”     Събираха се приятелчетата привечер на по бира, а той все разказваше колко мацки свалил ... и всичките – от „ голямото добрутро”. Затова му и викаха Готиния.     Цветето замина почти веднага след бала. Харесал я „ един важен”, и образование щял да й даде. В чужбина. Нощем обикаляше Готиния край голямата им къща, понякога – до съмнало. Тръгваше си с боричкането на птичите песни, дето се сплитаха на кълбенце и то се търкаляше ли, търкаляше в него.
Една вечер тя го видя през прозореца. А после в двора го погледна с такива очи ... Господи, обич имаше в тях. Очакване и ... сълза. Не посмя да вдигне бариерата в себе си, да прекрачи границата.
    Оттогава не беше я виждал. В него си беше, носи я през всичките кажи – речи двайсет години. Изучи се той, хубава работа си намери. Далече. Ожени се, разведе се; пак се ожени и ... пак е сам. Деца нямаше, жени – намираха се... Раправяше на приятелите си за тях, а те цъкаха и го потупваха : „ Ей, Готин си беше, Готин си остана!”     Сега стоеше на прага на кръчмата. Не го забелязаха.
    - Абе, видях го аз Цветето преди пет – шест години, ама май не беше нашето, щот това  - гледам то, съвсем повяхнало. Като ходих при щерката, там ...
    - А – а, то е било, то, ама кой да ти знае!
   - Абе, слана сякаш го беше попарила, Ви казвам ... Изшъткаха, видели го бяха. Събра цялата си смелост ( Откъде я намери?!... ) и още докато сядаше, започна да разказва за мацките, дето ... Другите мълчаха.     - А Цветето – продължи нахакано – чух Ви, де – Цветето даже не го помня добре. Чакайте сега да Ви разправям за една руса ...     Един по един си тръгнаха – работа имали, скапани били ... Отана сам И се напи. Тръгна към къщата с прашни дувари, където всяка нощ беше сънувал Цветето. Краката не го слушаха, вървеше към дома на Силвия. Усети се сам Самотно сам. Тогава запя:  
     Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си

    Гласът му изпълни мрака, натроши го на парчета – от остри, по – остри. Режеха.
    В къщата на Цветето светеше, мяркаха се хора.
    На портата нещо белееше.
    От снимката го гледаше тя, с престилката, с бялата якичка ...
    Събра парчетата в себе си. И кураж събра.
    Прекрачи. Отвъд бариерата, на онази граница, по която минават всички светове.     Дълбоко някъде  в него един глас бягаше от болката; тя отъняваше – само ъгълчетата прошумоляха отнейде като далечен сън. За тъга ...
 
    Лаалееее лии сииии ...

    Потъна в очите й.


Тагове:   обич,   болка,


Гласувай:
48
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mileidi - Да прекрачиш бариерата да минеш ...
15.11.2014 10:31
Да прекрачиш бариерата да минеш отвъд границата се иска не само кураж, иска се и СЪРЦЕ ! Поздрави ,мила моя Мег прекрасен постинг !Прегръдка с пожелание за хубав ден :))
цитирай
2. miaa - Поздравления, Megg!
15.11.2014 11:26
Да прекрачиш "барерата отвъд, където минават всички светове", Е възможността да
усетиш, цялата палитра от емоции, желания и стремежи..
Това е щастие, което създава живота и го прави пълноценен и споделен!
цитирай
3. benitta - Здравей, Мег!
15.11.2014 11:53
Отваряйки блога, първият постинг, открил се пред мен, беше точно твоят. Нямаше как да подмина, така ти се зарадвах! Имах нужда от малко любов и тъга, и ги намерих тук, естествено - при вълшебствата ти! :)
Обожавам те, заради изрази, като "светът се изгубва от неизречените думи", "гласът му изпълни мрака, натроши го на парчета", "самотно сам".... Много дълбок изказ, право в душата цели!
Изобщо не те прехвалвам, просто съм пристрастна към перото ти, попивам всяка буква, даже и въздухът между буквите :)))
Благодаря, че те има и че пишеш, Мег! <3
цитирай
4. donchevav - Колко случаи има в живота, в които ...
15.11.2014 14:22
Колко случаи има в живота, в които всичко зависи от една дума! Непрекрачена граница, спусната бариера, външна показност и неглижиране за едното признание "Готин си беше, готин си остана!" - и после цял живот с онова кълбенце в гърдите, сплетено от птичи песни - неизпети, нечути, замлъкнали в сумрака на неосъзнатото зазоряване. Пропилени мигове на щастието...на ония птиченца на щастието, боричкащи се в клоните над нас, кацнали на рамото ни...и отлетели. Е, няма как по друг начин, освен с мъка и съжаление, да свърши такъв един разказ за разнопосочието, а колко лесно е можело да се превърне всичко в успоредяване на двата тъй чисти и красиви пътя... Тъжно...Но истинско - така става обикновено в живия живот:)))
Благодаря ти, Мариянче, за подарената свежа емоция! Хубав да е съботният ти ден - радостен, пълен със споделени песни на влюбени птичета!
цитирай
5. megg - Здравей, Миленка!
15.11.2014 16:33
Сърцето... то си знае самичко как заплаща избора, и другото знае - цената да послушаш...
Благодаря ти за топлите думи!
Нека и твоят ден е хубав като приказка, прегръдка! :))
цитирай
6. megg - Крачката, която
15.11.2014 16:36
разделя мечтата от реалността, днес от Някога... в тази крачка често се събираме целите.
Благодаря ти, Миаа, за приятелския отзив! :)
цитирай
7. megg - Добра събота, Бени!
15.11.2014 16:50
Тъгата и любовта... често са чувствата, в които сме себе си - беззащитни, оголени до самата своя същност... Но затова пък са и пътеките - светлите, по които се търсим и постигаме. Намираме хармонията. А какво друго ни трябва?!
Хей, Бени Лъчезарна, много топличко носиш и даваш, зарадваха ме думите ти и най - вече приятелските чувства! Благодаря ти и прегръдка, Бени! :)
цитирай
8. megg - Благодаря ти, Вени,
15.11.2014 17:14
за топлия коментар! Тази история се роди, докато слушах песента, и така дълбоко заседна в мен тази песен - не толкова като случка, а с усещането за една дълбока тъга, болка по изпуснато, непостижимо. ( И като изпълнение! ) А живият живот - всичко има в него - и страдание, и бягства в измислени спасения, и маски - скриващи беззащитност, рани... И Любов, Любовта!
Красива споделена вечер, Вени! Прегръдка! :)
цитирай
9. martiniki - вечната и непостижимата
15.11.2014 17:59


Тъжен е разказът ти, Меги...Да бягаш от любовта...къде ще отидеш, къде ще се скриеш, как ще забравиш...
цитирай
10. valeska - Цветето!:)
15.11.2014 18:16
Много въздействащ разказ, Мег! Тъгата винаги приютява...
цитирай
11. paciencia - Здравей, Мег!
15.11.2014 18:31
Стисна ме за гърлото...толкова тъжно и реално. Случва се в живота, да пропуснеш любовта ей така, от гордост. Неповторима разказвачка си, Мег, докосваш най- нежните струни с неповторимия си изказ! А това „ самотно сам“ много ме впечатли, нещо като кулминация на самотата. Не можах да сдържа сълзите си. Прегръдки, Мег!
цитирай
12. ivana59 - ...светът се изгубва от неизречените думи.
15.11.2014 18:43
Благодаря, Мег!
цитирай
13. katan - Здравей, миличка Мег!
15.11.2014 19:31
Непоносимо тъжно ми стана!
Мъката стисна гърлото ми.
"Прекрачи. Отвъд бариерата, на онази граница, по която минават всички светове."
Колко малко е трябвало да я няма тази бариера - да избърши сълзата й и да потъне в очите й...
Но ... Съдба ли, що ли? Така става с големите любови - остава само пепел, но тя пари до болка.
Истинско и тъжно е написаното, както само ти го можеш.
Поздрави, прегръдка и топла вечер!
цитирай
14. megg - Как да се скриеш,...
15.11.2014 20:01
като си я носиш, вричане е тя. Завинаги, с цялата безкрайност на тази дума, и със страшното си...
Хубава вечер, Марти, и благодаря! :)
цитирай
15. megg - Самотна тайна
15.11.2014 20:14
е човекът... А тъгата - наистина е ниша, като пазва е...
Добър вечер, Валеска, благодаря ти! :)
цитирай
16. megg - Здравей, Васе!
15.11.2014 20:21
Понякога слънцето се скрива сякаш изведнъж, а всъщност човек сам закрива хоризонта си и после цял живот броди в непостижимото. И тъгува... Житейски истории... А ти ме трогна с думите си, мило ми стана, че споделеното те е развълнувало. Благодаря, Вася, с прегръдка! :)
цитирай
17. megg - Аз ти благодаря, Ивана!
15.11.2014 20:23
За трепета, с който спирам на страницата ти! И че те познавам!
Лека! :)
цитирай
18. megg - Прегръдка и от мен!
15.11.2014 20:36
Кате мила, благодаря за думите ти, думи със сърце! Права си, понякога до постижимото щастие стъпката е мъничка, една е... но страховете са много. И постижимото вече е невъзможно. Остава само огънят да боли.
Кате, хубава съботна вечер, усмихната да е! И ти също! :)
цитирай
19. sestra - С каква лекота разказваш, Мег...
15.11.2014 22:50
и още някак едва докосващо, а се помни.
цитирай
20. megg - Радват
15.11.2014 23:12
благите ти думи, Сестра.
Хубава многоцветна неделя! :)
цитирай
21. tryn - За толкова често срещаното разминаване...
16.11.2014 00:52
Разказано с голям психологизъм и поетика на изказа...
Поздравявам те, Мег!
цитирай
22. megg - Здравей, Елица! :)
16.11.2014 10:24
Радвам се, че ти е допаднала историята, разказваща за душата - забулена тайна...
Благодаря ти за топлите думи!
цитирай
23. emi1ts - Вълнуваща
16.11.2014 19:11
и много достоверна житейска драма!Поздравления!
Поздрави!Хубава вечер!
цитирай
24. megg - Тъжното
16.11.2014 20:04
в света и в човека оставя знаците си, понякога - много дълбоки... А сърцата помнят.
Благодаря ти, Еми, и добре дошла на страничката ми! :)
цитирай
25. vilish - Здравей, Мег!
16.11.2014 23:12
Дума след дума ... всяка следваща пристъпва към болката, самотата, празнотата белязали един живот...
Думите оживяват, грабват и отнасят мисълта по една неравна пътека, уж чужда, а се оглеждаш и разпознаваш своята ... Дирята се крие някъде в миналото, отчайващо невъзвратимо ... Остават само ударите на сърцето, отмерващи тъгата ...
Калко често се случва?! ......

Прегръдка, мила Мег!
цитирай
26. megg - Добро утро, мила Вили!
17.11.2014 08:30
" ударите на сърцето - отмерващи тъгата..." - Колко хубаво си го казала, понякога сърцето най - трудно прекрачва границите, особено тези, които са в нас.
Благодаря ти за топлия приятелски прочит! Лека и спорна седмица, Вили!
Прегръдка и от мен! :)
цитирай
27. tota - Мела, Мег!
17.11.2014 13:33
Разказ със силно въздействие си ни подарила. Докосващ, стягащ гърлото, пълнещ очите. Разминаване, заради думите „ тя е от голямото добрутро ” и "Не посмя да вдигне бариерата в себе си, да прекрачи границата." Така се случва в живота, защото онзи дето реди кой с кой да е, вероятно така е наредил. Кой знае как би протекъл животът им? Боли от онова, което е стаено вътре в душата. " В него си беше, носи я през всичките кажи – речи двайсет години." Такъв товар кой може да понесе? Никой! Дори и да прекрачиш бариерата в края на пътя, тъгата пак там ще си остане. Желаното, очакваното, трепетното е останало само сън, защото " светът се изгубва от неизречените думи."
Прекрасна, Мег, не само го прочетох, преживях го.
Поздрави за талантливото ти перо!
Прегръщам те!
цитирай
28. makont - Мег, красив разказ, в дълбочина докосващ душата!
17.11.2014 15:32
Проявих съпричастност към онази болка и страдание, която носи всяко мълчание. Понякога копнежите от миналото ни връхлитат, а празнината остава. Прегръдки и нека ти е слънчева и усмихната новата седмица!
цитирай
29. megg - Много ме развълнуваха
17.11.2014 17:04
думите ти, мила Ати! Трепетно е да усетиш, че историята оживява в нечие сърце - в сърцето на приятел - че е съпреживяна. Благодаря ти с пожелание за много светла седмица! Прегръщам те, Ати!
Поздрави! :)
цитирай
30. megg - Здравей, Мая!
17.11.2014 17:11
Мълчанието ... Понякога е много дълъг път, тъжен път, опитва се да викне, да разруши и разстояния, и години да заличи; не успява, може би защото глас не му е останал. От болка.
Прегръдки и от мен, мила Мая, с благодарност за топлите думи!
Ведра и красива нека е и твоята седмица! :)
цитирай
31. hel - Носим болките си, скрити зад мас...
17.11.2014 18:48
Носим болките си, скрити зад маските, защото сме нямали куража да прескочим бариерата и "светът се изгубва от неизречените думи."
Прекрасен разказ и ясно послание!
Прегръдка, Мег!
цитирай
32. megg - " Вода нося, жаден ходя, Цвето моме..."
17.11.2014 22:12
Добър вечер, Хел! Думите ти ми напомниха тази народна песен, не знам откога не се бях сещала за нея. Носим си болките, а понякога зад привидната веселост пари страданието. Благодаря ти за коментара и за топлия отзив! Прегръдка, Хел!
Лека вечер, хубава седмица! :)
цитирай
33. scarlety - Харесвам всичко, което си написала, Мег и в стихове и в проза.
29.11.2014 14:16
Докосващо, вълнуващо, философско...
Прегръдки!
цитирай
34. megg - И аз те прегръщам!
30.11.2014 14:25
И ти благодаря за приятелските думи, изречени с разбиране и доброта!
Много ми е хубаво, когато се отбиваш, мила Ади!
Приятна неделя и светличка седмица от мен! :)

П.П. Съжалявам за позакъснелия отговор, пътувах през седмицата... прибрах се днес.
цитирай
35. metlichina - толкова мило... толкова трогателно...
30.11.2014 17:48
колкото и тъжно, и обично..
прекрасно е Мег... дълбоко ме развълнува...
цитирай
36. megg - Цветенце, здравей!
30.11.2014 19:44
Добър вечер в неделя, с добри думи радваш, благодаря ти!
Лека и светла вечер! :)
цитирай
37. osa - Да прекрачиш бариетата...
30.11.2014 21:46
Не съм сигурна какво щеше да стане, ако го беше направил на времето.
Несподелеността засилва чувствата и идеализира любимия образ.
Освен това, тук любовта е само от Негова страна. А тя е заминала с друг - още от бала.

Този огън-любов, може да се подклажда, но може да се гаси - с повече разум. Когато няма смисъл.
Защото все пак, и съдбата има власт...

Разказът завладява и буди размисли.
Поздравления за умението, Мег!


цитирай
38. megg - Здравей, osa!
30.11.2014 22:16
И добре дошла!
Така е, човек никога не знае... Единственото, което сърцето знае, е да обича. Да обича силно и докрай. Въпреки болката, раздялата, обидата, гордостта...
Благодаря ти! Хубава седмица ти желая!
цитирай
39. kasnaprolet9999 - Момчето е имало бариери, създадени ...
30.11.2014 22:33
Момчето е имало бариери, създадени от тази, която най-много го обича, неговата майка. Мисля си, ако оставим децата си да избират с кого да бъдат може би те ще бъдат по-щастливи. Аз на моите момчета не им се бъркам, въпреки че не винаги съм харесвала техните момичета. Някои момчета сами си слагат бариери, та ако и майките им се набъркат става съвсем зле. Една такава бариера ми почерни живота на времето, но нали съм скорпион- оживях, но тази дето му я сложи след време много съжаляваше. Съдби човешки.....без любов не се живее лесно, някои направо си умират като момичето от твоя разказ.
цитирай
40. megg - " Съдби човешки..."
30.11.2014 23:02
Така е, Пролет, всичко се случва, всичко е за човека. А намесата на родители или приятели - от добро е продиктувана, да предпази, да спаси... И понякога погубва. А любовта, тя изпълва живота ни. И нас.
Хубава седмица! :)
цитирай
41. vostroto - Много хубав разказ, Мег! Но и много ...
25.12.2014 19:03
Много хубав разказ, Мег! Но и много ме натъжи. Познавам хора, които страшно много пострадаха в живота си именно заради тези "доброжелателни" родителски намеси. Не е лесно човек да се измъкне от "чука и наковалнята", но ако не прояви характер навреме, погубва съдби, които иначе биха били много красиви...
Поздравления!
цитирай
42. megg - Добър вечер, Вострото!
25.12.2014 20:02
Светла и благословена коледна вечер!
Благодаря ти за добрите думи; той, животът, е толкова богат и силен в многото си измерения, а човекът понякога е слаб - спрял на кръстопът,слаб да избере вярната посока, да бъде себе си...
Радостни празници!
цитирай
43. priqtel12 - Тежко е, когато не успяваме да прекрачим преградите.....
26.12.2014 15:50
тези, които сами сме си поставили. А после ни е тежко и разбираме, че всичко е можело да бъде другояче, ако се бяхме осмелили да преминем......и ни боли от пропуснатото......
Поздрави за написаното, Мариянка, тъжно е, но така докосва и хвърля в размисъл.....
А сега са дни за размисъл и надежда в доброто, затова ти желая от сърце много хубави мигове, топлина и уют с близките и много здраве! Прегръдка от мен!
цитирай
44. megg - Добър вечер, Ива!
26.12.2014 18:04
Благодаря ти за прочита и хубавия коментар! Така е, често човек се намира на онази крехка граница, на която се срещат противоречията. И вместо да я направи пътека към мечтата си, той я превръща в дълбок ров, отвъд който остава постижимото.
И от мен - пожелания за споделени мигове, светлина и уют в сърцата и в дома, сбъднати мечти! Здраве и обич за теб и всички, които те топлят и на които се радваш! Прегръдка, Ива!
цитирай
45. valeska - :)
27.12.2014 12:09
Весели празници, Мег!()
цитирай
46. megg - Благодаря ти!*
27.12.2014 20:02
Нека и за теб са радостни и красиви, Валеска!
цитирай
47. metlichina - Честито Рождество, мила Мег...
28.12.2014 12:43
щастливи дни и за теб през Новата година... пожелавам
от сърце..
цитирай
48. megg - Цветенце мило, и от мен -
28.12.2014 19:43
честито Рождество! Светличко да ти е!
Обич, здраве и много усмивки - сияйни, звънтящи, празнични и в делниците!
Прегръдка!
цитирай
49. vanyavanya - Поздравления!
25.01.2015 20:30
Много хубаво разказваш... И хващащо!
цитирай
50. megg - Добър вечер, Ваня!
25.01.2015 20:57
Добре дошла на страничката ми! И - благодаря за милия отзив!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: megg
Категория: Забавление
Прочетен: 570661
Постинги: 63
Коментари: 2340
Гласове: 15655
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930