Така ... месецът е на привършване. Толкова хора се мотаят в лятната привечер, че светът прелива. Пъстри дрехи, лято в шепите. Клоун се разхожда важно и носът му - ей такъв червен, коминочистач настоява да го пипнат, кукли разказват чудна приказка на хлапетата в градинката, по – надолу можеш да облечеш дреха от Някога и да попаднеш в отминала епоха. На снимка ...
Жената вървеше, сякаш се плъзгаше, чуваше как стъпките й ронят жегата на глъхнещата вечер. Лека – полека думата, която бе търсила толкова време, започна да се показва. Истинска. Най – истинската, дето и магия можеш да развалиш с нея! И уж се показваше, а все й убягваше ... Помнеше я още от приказката за Кай и Герда. Изговаряла я беше, обяснявала. Отхвърляла ... Ненужен лукс в рационалното ни и забързано време. Или – по – скоро – поредната красива илюзия.
Сега разбра; не, усети – ще й се предаде. Нарочно я е заровила много дълбоко, в най – далечната гора. Заключила я е с девет ключа и ги е хвърлила през девет морета. В десетото, дето ги глътнала голямата риба. Божичко, хвърлила е истинската дума, а за себе си е оставила обвивката. И как сега ще намери думата? Ами, ако не я намери? А, ако я открие ... Страх я е. Да не се загуби в обикновеното, след като си има необикновените думи. Сътвореното от големите създатели. Тези, които дръзват да родят нови светове. Спомни си страховити случки за хора, разбити от обичта. Примери, примери ... „ Глупости!” – крещеше нещо друго в нея. – „ Помниш само страховитото. Из – на – ся ти!”
Прибра се уморена, объркана. Котаракът беше полудял от глад, фучеше из стаите и опашката му беше голяма като на катерица. Не го взе в ръцете си, не и тази вечер. Седна на дивана, а насреща й се настани другата – онази със заядливия глас. Тогава си даде сметка, че я е преследвала през всичките й пълнолуния, някъде от най – дълбокото и най – шареното в нея. Странно, но искаше да й хареса. Поднесе питие и хрупкави спомени. Вкусни спомени. Внезапно напукана, другата се разпадна. Жената изгаси лампата и се залюля в мекотата на тъмното. Искаше да забрави, страхът се надигаше някъде от ъглите на душата. Защо ли позволи на мислите си да разбъркат подредения й свят ... Внезапно разбра. Нямаше нужда някой да развързва страшни магии, може да намери думата . Онази, истинската! Знаеше как изглежда – под благосклонния поглед на Слънцето Бог, в тишината на притихналата Вселена двама души протягат ръце един към друг. Само за части отсекундата, онази секунда, дето е безкрайна ...
Чувството избуяваше, ставаше все по – силно, все по – плътно. Можеше да го улови, дори усети какво е – бодливо, сладостно. Предаде му се, притихна пред картините, които то зареди. И не бяха леки акварелни рисунки, тежко масло беше, пътища мамеха ... Знаеше, че някъде там я чака думата. Унесе се.
Девойко мари, хубава, девойко,
Гласът беше плътен, красив. И – пълен с болка. Събуди тишината, нощта притихна.
Сипни ми винце да пия, девойко!
Да пия, да се напия ...
Думите се носеха в лятната тъма , трептяха. Преливаха от копнеж. Сякаш самата самота молеше за обич. Разсъни се. Заслушана в песента, притихнала в песента, разбра.
Обич е думата! Онази – истинската! Не е хвърлила ключовете, носила ги е. През всичките тези години ги е пазила ...
Обич е думата ...
мило и драго ми беше да прочета...
за теб мила, meeg... сърдечен поздрав...
http://www.youtube.com/watch?v=DDRRnUjw_f8
Докосващо..всички ъгли на душата!За мен бе истинско удоволствие да прочета!
Благодаря, приятелче мило!
Нежна и спокойна последна юлска вечер! Поздрави и прегръдки!:)))
Обич е думата ..."
Носи я в сърцето си тази дума и ти. Много са обичните на сърцето ти, които докосваш с нея.
Прегръдка!!
31.07.2012 22:33
Най-важната дума.
Да пия, да се напия ...
Благословена да си мила, ... с ОБИЧ!
Тя е всичко ... Много силно въздействаща творба .
Поздравления, мила !
Много обичам тази песен!
Нежен ден, светъл месец, мила Мариники! :)
Благодаря ти, мила Ванче! И - прегръдки! :)
Поздрав и от мен, скъпа Ерато, с обич поздрав!
Благодаря ти.
прощава, дарява.
Благодаря ти!
И - да, Обич е такава една специална дума, дето всичко озарява, събира в сияние опиянението от мига с мъдростта на вечното.
Хубав август, скъпа Наде! И - прегръдки! :)
Благодаря ти за прочита! :)
Прегръдки и от мен, мила Ати, прегръдки с благодарност! :)
Благодаря ти за прочита!
Поздрави! :)
Хубав август, Алекс! :)
Благодаря ти, мила Таня! :)
Нека и твоят август е синичък, с най - синьото синьо ... мънисто от морския бряг! :)
Поздрави!
Благодаря ти, радвам се, че беше тук, Вострото! :)
Поздрав! :)
Прекрасно есе,Меги! Както винаги!
Топли са думите ти, трогна ме.
Благодаря ти! :)
Поздрави!
Благодаря ти, че поспря! :)
Ключето е намерено, да видим дали още отключва тази врата...
Поздрав в очакване на дъжда! :)
Много, ама много ми хареса!
Поздрави
Хубаво е, че във времена на забравени, захвърлени ценности ( най - вече тогава! ) все още я има Обичта ... спасява ...
Поздрав за хубавите думи, поетично наредени като мъниста!
Хубав августовски ден! :)
09.08.2012 12:44
Поздрав и от мен!
Тук при твоите красиви мисли и тази асоциация с песента , състоянието на въздуха , смутената ни същност - когато умишлено подтискаме красивата емоция за да не ни наранят, за да я съхраним, за да запазим , както в притчата заравяме я - нея светлата, всепизпълващата света за да я запазим , в тъмното там в дълбокото , но тя е силна , светла , докосва сърцето и проблясва в мрака за да ни залее в светлината си , във своето топло тяло да ни приюти...!
Благодаря Мег- развълнува ме и ме стопли !
Има ли надежда за закъснелите говорещи като пишат коментари под едно толкова обичащо нещо , каквото е твоето?!?!? :))
А за "закъснелите" ? ... няма закъснели,мила Ябълчице, просто времето понякога бърза ... :))
15.08.2012 20:00
http://www.youtube.com/watch?v=mJGj6rlZxB0
Благодаря!
А сега ти честитя имения ден, малко на патеричка, но от сърце, и ти желая здраве, обич и мноооого светлина :)
Това е за теб: http://youtu.be/7l74d1fmZbw
Благодаря ти за хубавия отзив, за хубавата песен! :)
Благодаря ти за пожеланията, за прекрасния поздрав! :)