Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2012 08:00 - Геранът
Автор: megg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 12650 Коментари: 38 Гласове:
42


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

      Такава беше и миналогодишната Велика събота. Църквата се извисяваше в средата на селото, полегнало лениво по протежението на дерето, сред хубостта на тържествуващия пролетен свят. Отдавна вече къщите се обитаваха само от спомени, пустите им очи не чакаха никого.  От старите дувари се отронваха  времена – прашни и тъжни. Само по празници няколко от къщите оживяваха, глъч сепваше тишината, а вечер огньове припламваха в дворовете. Ухаеше на живот, искрите весело шушукаха, после смълчано танцуваха върху жаравата.
     Малко преди полунощ приятелите поеха към църквата. Тишината надничаше в тъмното, гората притихнала слушаше разговорите, за да ги скъта при другите – онези от едно време. Нозете вървяха по светлата пътечка и сякаш не фенерчета я рисуваха върху избуялите между камъните треви, а самите звезди бяха слезли.
     В мрака храмът се бе поизправил,хората вътре държаха свещички, стъкла нямаше ... И иконите ги нямаше. Светците от избелелите стенописи сякаш се молеха с всички. Полунощ. „ Христос возкресе!”; Воистина возкресе!” На излизане от църквата хората удряха камбаната и нейният ек дълго тичаше из селото, възвестяваше радостната вест. После се сепваше, камбаната млъкваше и самотата й се изрязваше върху небето като молитва, непосмяла да се отрони.
     Пътят нагоре бе по – труден, огънят трябваше да се опази. Жената вървеше последна, после от мрака на самотен двор я повика геран. Синя месечина го огряваше, беше тихо, тихо ... Надникна, очакваше да види сиянието на небето отвъд мрака. Водата мълчеше. „ Заспалата вода ...” – мина й през ума. „ Не се оглеждай, ще ти открадне сънищата ! Ще ги открадне, ще ги открадне ...”
    Чуваше гласа на баба си момиченцето и не смееше да погледне „надълбокото”, но знаеше, че там, долу живее страшен вълк и не дава никой да слезе на дъното на герана. Тайна пази, голяма тайна и само когато му стане много тясно долу, тича по небето. Тогава се совват звезди и изписват онази дума – магическата, дето може да ти пошепне тайната. Възрастната жена разказваше тихичко, клоните на дюлята потропваха по прозореца, но детето знаеше, че не са те. Сини лъчи изпридаха лунна песен в мрака, а геранът си седеше кротко край зюмбюлите. Сини под синия месец.
     Наведе се, надникна в дълбокото. Водата не спеше. Водата потрепна, позна я. Някъде от най – тъмното на оглеждащото се небе се совнаха звезди и изписаха думата. Жената я знаеше, винаги я е знаела – обич е думата. Обич е тайната. Водата бе излязла почти до ръба на герана. Протегна шепа и отпи. От синьото огледало я гледаха топлите очи на баба й, шареният свят на детството; отнякъде притича вълкът , прошумоля цъфнал клон ; не, не е от ябълките; дюля е, онази дюля ...
     - Хей , къде се изгуби? – бяха се върнали за нея.
     Сепна се. Дворът бе пуст, само една голяма порта стоеше – страж на рухналите зидове. Синя светлина меко бе полегнала в тревите. Нямаше геран, нямаше ...
     Бавно вдигна длан - мокра от водата ...




Тагове:   детство,   геран,   синя луна,


Гласувай:
42



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Много силно и вълнуващо , Мег ...
24.04.2012 09:10
Докосващо споменно ... оживява . Прекрасен разказ ,
с послания между редовете , с въздействащи образи
и нежна тъга ... Много харесах ...
Поздравления !
цитирай
2. mariniki - водата никога не спи...
24.04.2012 09:33
много красив нежно-тъжен лиричен разказ...
megg, бях тук с удоволствие...
цитирай
3. jabalka - Поздрави от мен megg!
24.04.2012 12:17
Толкова хубав и завладяващ е този разказ !
Върнах се и аз в детството ...и ми беше уютно!
Много успешна седмица и живот изпълнен с приключения ти пожелавам!
цитирай
4. tota - Мила Мег,
24.04.2012 12:44
Спомените ни водят към онези красиви мигове, когато обичта събираше хората...Те си остават дълбоко врязани в паметта ни и често стягат гърлото, мокрят клепачите....защото знаем, че всичко безвъзвратно е изтекло, като пясък между пръстите...И няма да се повтори...Ще носим само болката ...след пробуждането от действителността...
"Сепна се. Дворът бе пуст, само една голяма порта стоеше – страж на рухналите зидове. Синя светлина меко бе полегнала в тревите. Нямаше геран, нямаше ..."

Поздрави и прегръдки!!
цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - Здравей, Марианче!
24.04.2012 13:09
Тази твоя мълчана вода е вълшебна. И жива. Жива вода. Като великденско пламъче от свещ. Но не от спомените, а от обич. Не оставя сянка. Защото времето е изтъкано от обич, а ние сме едновременни и безсмъртни съществувания именно чрез онова, неуловимото, което като светлинка в подмолите на дълбок небесен кладенец, си съхранила, уловила да блещука звездно, опазила... Прегръщам те с благодарност за изворните образи и думи и с радост, че те срещнах!:) Хубава седмица и до скоро!:)
цитирай
6. megg - Когато шепнат старите дувари
24.04.2012 14:28
Отронват се спомени, обгръща ни бяла тъга ... и е красива като цъфнало дърво, и е тиха, тиха.
Благодаря ти за топлите думи, Стела! :)
цитирай
7. megg - Здравей, Мариники!
24.04.2012 14:31
Не спи водата ... и е хубаво, и е изцеляващо.
Радвам се, че ти допадна! :)
цитирай
8. megg - Светът на детството
24.04.2012 14:35
Наистина е уютен, Ябълчице - топличък , закътан ...
Благодаря ти, нека и твоите дни преливат от радостни изживявания! :)
цитирай
9. megg - Хубостта на отминалите мигове
24.04.2012 14:42
В нас са. И пътечките към тях са в сърцата ни, и изворната вода с вълшебствата на детството е там ... и отпиваме ... натъжени, но пък е светло - там, в синьото сияние на някога.
Благодаря ти, мила Ати! Прегръдки и от мен, от сърце! :)
цитирай
10. megg - Мила Наде, здравей!
24.04.2012 14:53
И - благодаря за милите думи, радостта от срещата ни е и моя, винаги пристъпвам прага на поетичния ти свят с трепет, както обичам и " Приказки от Рахел".
Обичам водата, мисля си, че пази звездните тайни, затова е светла, затова е началото ... и обновлението, и онова тайнствено средище , където се пресичат пътищата на обичта. Оглеждаме се и намираме себе си; уж други, а пък все същите.
Прегръдки, Наде, и пожелания за светла седмица! :)
цитирай
11. martiniki - да
24.04.2012 14:57
като магия
цитирай
12. megg - Марти, здравей!
24.04.2012 15:07
Постоя с мен до герана, благодаря ти.
Поздрав! :)
цитирай
13. mitkaloto - И тъжно и хубаво!Да се върнеш там. . . ...
24.04.2012 15:41
И тъжно и хубаво!Да се върнеш там... на края на света..Защото от там започваме ние!Поздрави!!
цитирай
14. megg - Завръщането не е само мит.
24.04.2012 17:29
Потребност е ...
Благодаря ти за прочита, Митко! :)
цитирай
15. sande - Санде: Поздрави за поетичния разказ, Мег!
24.04.2012 20:03
Прочетох го с удоволствие.Хареса ми атмосферата на герана и твоето присъствие.
цитирай
16. megg - Един геран може да бъде магичен ...
24.04.2012 20:54
И наяве, а в светлината на спомена да сияе меко. И кротко.
Благодаря ти, Санде! :)
цитирай
17. vostroto - Радвам ти се, Мег, за хубавия раз...
24.04.2012 20:57
Радвам ти се, Мег, за хубавия разказ, който си написала! Благодаря ти!
Въпреки, че малко ме натъжи, все пак има и позитивни послания!
Поздрави!
цитирай
18. megg - Тъгата и радостта
24.04.2012 21:21
Толкова често вървят ръка за ръка ...
Благодаря ти, Вострото! :)
Хубава вечер!
цитирай
19. pevetsa - Привет Меги :)
24.04.2012 21:28
Днес минах от тук мила, но за кратко, хукнах за зъболекаря, ... сега отново съм тук, въпреки че след това ставам и тръгвам за нощна смяна :)))))

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ, И ПИЙ МЕГ, ОТ ЖИВАТА ВОДА С ПЪЛНИ ШЕПИ!
БЛАГОСЛОВЕНА ДА СИ В ИМЕТО НА ГОСПОД ИСУС, С ОБИЧ И ЗДРАВЕ, ТИ И ТВОИТЕ БЛИЗКИ СЪЩО!
Алекс
цитирай
20. megg - Здравей, Алекс!
24.04.2012 22:30
Благодаря ти за топлите искрени думи! Нека живата вода блика и за теб, и за любимите ти хора!
Спорна и лека работа, Алекс! :))
цитирай
21. magicktarot - Голяма Магия се крие в Герана, който го няма, Мег,
25.04.2012 08:22
струи от думите ти и се чувства съвсем осезаемо, нищо, че в момента при мен е светла сутрин! Въздействащ и силен разказ! Поздрави! :)
цитирай
22. monaliza121 - Привет, Мег!:))
25.04.2012 11:21
Възкръсналите спомени в нощта на Възкресение са истински, така както ти си ги описала. Дори дланта е мокра от водата или от сълзите...
цитирай
23. megg - Благодаря ти, Магична!
25.04.2012 11:49
И тайнства носим в себе си, често измислиците ни са така реални ...
Нека все така е светло при теб! :))
цитирай
24. megg - Понякога странстваме
25.04.2012 11:56
и във въображаемото ни пътешествие към Някога се сливат реалното и споменното, застиват в проронена сълза ...
Благодаря ти, Монализа! :))
цитирай
25. martiniki - има магия в думите ( като вятър ;)
25.04.2012 16:22
Днес си вързах последната останала в чантата мартеничка на една цъфнала дюля, не съвсем до герана, но близо:)
цитирай
26. makont - Много красиво!
25.04.2012 16:45
Сякаш всичко оживява докато четеш, усещаш дъха на зюмбюлите, шепота на водата и се изпълваш с обич. Поздрави!
цитирай
27. pelikan2 - Спомних си......
25.04.2012 19:05
Спомних си......моята баба и нейните топли ръце, която всъщност никога не съм забравяла, и чиято снимка седи редом с другите ми спомени, избеляла, но наредена там на рафта.
Благодаря, че ми припомни детството!
цитирай
28. megg - Цъфналата дюля
25.04.2012 20:24
От Някога ... огледало е; побрала времето ...
Привет, Марти! :))
цитирай
29. megg - Здравей, Маконт!
25.04.2012 20:28
Шепти водата, разказва ...
Благодаря ти за хубавите думи! :))
цитирай
30. megg - Детството
25.04.2012 20:31
Носим си го, оживява ... притихваме в спомена.
Радвам се, че беше тук, Пеликан2! :))
цитирай
31. monna1 - Меги, много художествен разказ!
27.04.2012 22:56
Хареса ми, браво мила!:)
цитирай
32. megg - Радвам се, че ти допадна , Мони!
28.04.2012 13:54
Хубав ден - слънчев, празничен, със сияйна усмивка! :))
цитирай
33. ckarlet - Прочетох с удоволствие, Мег! ...
03.05.2012 22:50
Прочетох с удоволствие, Мег!
Една реалност, която ни кара да се замислим върху много неща...
цитирай
34. megg - Здравей, Скарлет!
04.05.2012 18:23
Реалността навън, реалността в нас ... и душата по пътищата на живота. И - на спомена ...
Радвам се, че ми гостува! Светла празнична неделя! :))
цитирай
35. scarlety - Красиво...
09.05.2012 21:25
Красиво,тъжно,поетично,магично... Почувствах,че аз съм там на герана...потънала в спомени и синьото сияние над мен....
Завладяващо пишеш,Мег! Прегръдки!
цитирай
36. megg - Здравей, Скарлети!
09.05.2012 21:40
Там, край герана, сякаш пристъпваш праг, прекрачваш невидима граница и си в белия свят на спомена, под синевата ... онази, дето си я носим.
Зарадваха ме топлите ти думи. Прегръдки и от мен, Ади!
цитирай
37. mariniki - Честит празник, megg!
24.05.2012 13:14
бъди здрава и щастлива...
с вдъхновение и светлина в душата...
цитирай
38. megg - Благодаря ти, Мариники!
24.05.2012 13:30
Светъл да е празникът и за теб, за всички ни!
И да пребъде Словото! И - Духът!
Светло да ти е! Сияен ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: megg
Категория: Забавление
Прочетен: 916405
Постинги: 63
Коментари: 2340
Гласове: 15855
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031