Такава беше и миналогодишната Велика събота. Църквата се извисяваше в средата на селото, полегнало лениво по протежението на дерето, сред хубостта на тържествуващия пролетен свят. Отдавна вече къщите се обитаваха само от спомени, пустите им очи не чакаха никого. От старите дувари се отронваха времена – прашни и тъжни. Само по празници няколко от къщите оживяваха, глъч сепваше тишината, а вечер огньове припламваха в дворовете. Ухаеше на живот, искрите весело шушукаха, после смълчано танцуваха върху жаравата.
Малко преди полунощ приятелите поеха към църквата. Тишината надничаше в тъмното, гората притихнала слушаше разговорите, за да ги скъта при другите – онези от едно време. Нозете вървяха по светлата пътечка и сякаш не фенерчета я рисуваха върху избуялите между камъните треви, а самите звезди бяха слезли.
В мрака храмът се бе поизправил,хората вътре държаха свещички, стъкла нямаше ... И иконите ги нямаше. Светците от избелелите стенописи сякаш се молеха с всички. Полунощ. „ Христос возкресе!”; “ Воистина возкресе!” На излизане от църквата хората удряха камбаната и нейният ек дълго тичаше из селото, възвестяваше радостната вест. После се сепваше, камбаната млъкваше и самотата й се изрязваше върху небето като молитва, непосмяла да се отрони.
Пътят нагоре бе по – труден, огънят трябваше да се опази. Жената вървеше последна, после от мрака на самотен двор я повика геран. Синя месечина го огряваше, беше тихо, тихо ... Надникна, очакваше да види сиянието на небето отвъд мрака. Водата мълчеше. „ Заспалата вода ...” – мина й през ума. „ Не се оглеждай, ще ти открадне сънищата ! Ще ги открадне, ще ги открадне ...”
Чуваше гласа на баба си момиченцето и не смееше да погледне „надълбокото”, но знаеше, че там, долу живее страшен вълк и не дава никой да слезе на дъното на герана. Тайна пази, голяма тайна и само когато му стане много тясно долу, тича по небето. Тогава се совват звезди и изписват онази дума – магическата, дето може да ти пошепне тайната. Възрастната жена разказваше тихичко, клоните на дюлята потропваха по прозореца, но детето знаеше, че не са те. Сини лъчи изпридаха лунна песен в мрака, а геранът си седеше кротко край зюмбюлите. Сини под синия месец.
Наведе се, надникна в дълбокото. Водата не спеше. Водата потрепна, позна я. Някъде от най – тъмното на оглеждащото се небе се совнаха звезди и изписаха думата. Жената я знаеше, винаги я е знаела – обич е думата. Обич е тайната. Водата бе излязла почти до ръба на герана. Протегна шепа и отпи. От синьото огледало я гледаха топлите очи на баба й, шареният свят на детството; отнякъде притича вълкът , прошумоля цъфнал клон ; не, не е от ябълките; дюля е, онази дюля ...
- Хей , къде се изгуби? – бяха се върнали за нея.
Сепна се. Дворът бе пуст, само една голяма порта стоеше – страж на рухналите зидове. Синя светлина меко бе полегнала в тревите. Нямаше геран, нямаше ...
Бавно вдигна длан - мокра от водата ...
с послания между редовете , с въздействащи образи
и нежна тъга ... Много харесах ...
Поздравления !
megg, бях тук с удоволствие...
Върнах се и аз в детството ...и ми беше уютно!
Много успешна седмица и живот изпълнен с приключения ти пожелавам!
"Сепна се. Дворът бе пуст, само една голяма порта стоеше – страж на рухналите зидове. Синя светлина меко бе полегнала в тревите. Нямаше геран, нямаше ..."
Поздрави и прегръдки!!
Благодаря ти за топлите думи, Стела! :)
Радвам се, че ти допадна! :)
Благодаря ти, нека и твоите дни преливат от радостни изживявания! :)
Благодаря ти, мила Ати! Прегръдки и от мен, от сърце! :)
Обичам водата, мисля си, че пази звездните тайни, затова е светла, затова е началото ... и обновлението, и онова тайнствено средище , където се пресичат пътищата на обичта. Оглеждаме се и намираме себе си; уж други, а пък все същите.
Прегръдки, Наде, и пожелания за светла седмица! :)
Поздрав! :)
24.04.2012 15:41
Благодаря ти за прочита, Митко! :)
Благодаря ти, Санде! :)
Въпреки, че малко ме натъжи, все пак има и позитивни послания!
Поздрави!
Благодаря ти, Вострото! :)
Хубава вечер!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ, И ПИЙ МЕГ, ОТ ЖИВАТА ВОДА С ПЪЛНИ ШЕПИ!
БЛАГОСЛОВЕНА ДА СИ В ИМЕТО НА ГОСПОД ИСУС, С ОБИЧ И ЗДРАВЕ, ТИ И ТВОИТЕ БЛИЗКИ СЪЩО!
Алекс
Спорна и лека работа, Алекс! :))
Нека все така е светло при теб! :))
Благодаря ти, Монализа! :))
Благодаря, че ми припомни детството!
Привет, Марти! :))
Благодаря ти за хубавите думи! :))
Радвам се, че беше тук, Пеликан2! :))
Една реалност, която ни кара да се замислим върху много неща...
Радвам се, че ми гостува! Светла празнична неделя! :))
Завладяващо пишеш,Мег! Прегръдки!
Зарадваха ме топлите ти думи. Прегръдки и от мен, Ади!
с вдъхновение и светлина в душата...
И да пребъде Словото! И - Духът!
Светло да ти е! Сияен ден!