Цял живот е сънувала път. Не този, край който се помни от малка, а друг – голям и светъл, дето бяга ли, бяга, а сърцето й припка с него.Вятър разбърква косите от листа, подсвирква; дъжд поскача по клоните, а тя тича ... И все към него, дето е на една сянка от душата й. Душа на крайпътно дърво.
      Притваря уморено листа, отпуска клони. Няма да я забележи никога. Над бялото ботушче плисва златното на роклята й, забравени капки роса редят огърлица и припяват, слънцето заравя лъчисти пръсти в косите й. Всеки може да се огледа в тях. Не и борът!
      Божичко, толкова е строен, така зелен ... Изумрудено зелен – беше чула думата от жената, дето винаги се спира да я погледа. Но брезичката не искаше любовта на хората. Представяше си как пътят от съня притичва до двамата, хваща ги за клоните и всички хукват към морето. Дето било безкрайно!
      Беше измислила песничка за бора. Пееше му я в сънищата си. До една вечер, когато контурите на света се разтапяха; когато разбра, че любовта й е мистична бездна; погледна бора, после сведе очи. Думите се заотронваха лист по лист и политаха:



                  Всяка вечер, преди да заспя
               идваш и сядаш – далече от мене.
               И се къпе в очите горчива луна,
               лягат сенките – странно смалени ...

               И затварят кръга изтънял
               в точка на светло мълчание,
               в този миг, от копнеж прегорял,
               невъзможност от разстояния.      

               И заключват най – дългия път,
               там, насън, той към мен те повежда,
               вековете минути мълчат
               с изтънялата плаха надежда.   

               Между мене и тебе врати
               не затръшвай! Луната е няма,
               крачка – сянка, ела и поспри ...

      Гласът на брезичката затрептя, изтъня и се разтвори. Отнякъде притича пътят, онзи – от съня. Усети как борът се залюля. Към нея! Сигурно е излязъл вятър ...       Не беше.  

Хубаво разказче си написала.Поздравления!:)

С хубава почивка и още по - хубава вечер! :)
Благодаря ти.

Неговото сбъдване търсим с отворени очи и души.
Нежно мечтание диша в разказа, Мег!
Твоята трептяща брезичка ми напомни една друга бреза в стихотворение на Кати
За теб е!:))

Самотна и тъжна, с прекършени клони
една бреза стара край пътя мълчи.
От листите вятър-бездомник прогони
безгрижното ехо на щури врабци.
Отнел й едничката скътана радост,
без милост все още напусто свисти...
И вехне брезата по своята младост,
и ронят се листи – ръждиви сълзи.
Изгърбена – сякаш немОщна старица,
очи помътнели в отвъдното взряла –
тя вижда последната сянка на птица –
надежда за пролет, във клоните спряла...
---
Ще чакам да видя тревите, наболи
там, дето чернее изгнило стебло.
Дано да се питам: до сухите стволи
кога е поникнало младо дърво?...

Приятна неделна вечер!:))

Импресията, стихотворението, снимката...сбъднатият сън...
Поздравления, и не само за това! Върнах се назад - не писах коментари, но прочетох доста пропуснати постинги. Жалко, че времето все не ми стига...
Хубава вечер, Мег, и успешна нова седмица :)

Не мислиш ли, че и дърветата чувстват по своему? Красиво!!
Поздрави, мила!!

Нека сънуваният Път да се сбъдне!...
Светла вечер! :)

Здравей, приятелче любимо !
ЧЕТЕЙКИ СЕ ПОТОПИХ В ТОВА ПРИКАЗНО ВЪЛШЕБСТВО!
Като малко дете, сгушила се под брезичката усетих повея на вятъра .....и залюляването на бора.........Сънувах....с отворени очи ....
Благодаря, за този прекрасен миг!
Желая ти светла и успешна седмица!
Сърдечни приятлски поздрави и прегръдки, много!:)))

как прозира борът през брезичката (сякаш през мислите и прозира), как тя се е облегнала на него - насън, наяве - любов!

Всеки ден, отивайки на работа, виждам тази брезичка с протегнати към величествения бор трептящи крехки клони.
Благодаря ти за подареното чудесно стихотворение! Трогна ме!
Нежна вечер! :)

Че ти допаднаха моите хрумвания и образи.
Благодаря и радостна седмица! Успешна да е! :)

Понякога ми се струва, че чувам шепота на листата им; че усещам и болката, и радостта на корените, и полета на короната ...
И от мен - поздрави! И усмивки! :)

Нали знаеш, когато сънят за щастие се сбъдне, цялата Вселена ликува. И пътят през годините е осмислен.
Поздрав! :)

Благодаря ти за добрите думи; знам, че изворът в сърцето ти не се влияе от деня на добротата. Той просто си е там!
Радвам се, че постоя под брезичката, и нека всеки ден от идващата седмица бъде много, много светъл за теб! И от мен прегръдки! :)))

И е така хубаво, когато я срещаме, Марти! Позната, близка изживяна, преболяна, бленувана ... ,а винаги има с какво да те изненада. Като слънчев лъч, уловен в дупчица от листо.
Светла и радостна вечер! :))

Много е хубаво. Толкова е нежно и искрено, като го четях, сякаш виждах съня, цветовете му, вятърът и сенките от листата на брезичката в изумрудения ствол на борът, влюбен, прав като свещ или като бленуван път. Онзи път, към който "сърцето припка" устремено... "И все към него, дето е на една сянка от душата й. Душа на крайпътно дърво." Там, където брезичката и борът ще се слеят

"И затварят кръга изтънял
в точка на светло мълчание,
в този миг, от копнеж прегорял,
невъзможност от разстояния. "

Благодаря ти за светлото чувство! Радостна седмица!:)

Страхотно откровение, Мег. Това литнало очарование се е сбъднало,...намерило се е...
и е дошло като отдавна мечтано желание...летяло толкова дълго.....
Усмихна ме,мила... поздравявам те!

Дърветата имат душа. Имат чувства.

Обичат.

Харесва ми импресията ти и стиха.

Щастлива , светла и твоята седмица, мила Наде! Благодаря ти за хубавите думи и че пусна в себе си бора - блян и път; песента на брезичката - нежна и свенлива устременост. Към любовта!
Поздрави, Наде! :)

Всеки ден ги гледах. И колкото по - златна ставаше дрехата на брезата, толкова по - недостъпно зелен се извисяваше борът. И един ден ... клоните му я бяха прегърнали. Полетът се бе приютил.
Благодаря ти! :)

И ми се струва, че можем да чуем и тихите им молитви, и избухващата шумяща радост напролет. Стига да искаме ...
Благодаря ти за топлите думи. :)

Радвам се за Брезичката и нейния Бор! Дано има все повече споделени щастия по света!
Много ми хареса, Мег!
Поздрави!:)

Душата – нежна струна, която зазвучава с приказно гласче и се изпълва с трепет и очакване,ефирен воал от нежност и съкровен копнеж..Tвоите герои,Мег имат душа и обичат.Всяка приказка за любовта е хубава,а твоята е прекрасна!
Прегръдки и успешна седмица!:)

Споделената любов - най - красивата, забравя и прощава всички изпитания.
Сигурна съм, че Брезичката и Борът са поели към морето.
Хубав да е денят ти! :)

когато извира от най - чистото кътче на сърцето, думите, изпълнени с нежност, те намират сами.
Лека седмица, Ади, и нека красотата и късметът бъдат твои гости. Прегръдки! :)

Прекрасно е, Мег! Прекрасна си и ти самата!

Нека е много, много добър за теб!
Благодаря ти за топлите думи! :)

И заключват най – дългия път,
там, насън, той към мен те повежда,
вековете минути мълчат
с изтънялата плаха надежда.
Привет, мегг - много ми хареса!
Спокойна и нежна вечер!

... толкова е хубаво, когато водят към светлината - на една любов, доброта, копнеж по щастие!
И от мен привет и пожелания за хубава вечер! :)

Поздрави и от мен, Мег, за прекрасния постинг!
Като есенна песен, носеща спотаени чувства!

Песните са цветята в нашите души.
Благодаря ти! Пожелавам ти песенен ден! :)

Чудесен разказ, Мег, много докосващ. С чувство, красиви мисли, и душа написан.
Поздрави!

и скоро бях зарадвана от новината, че е готов неговия сборник - нарича се "Кутра - истории накрай света" на Иван Вакрилов, та днес четох разказа "ПО пътя"

"- Вървиш по пътя и си мислиш разни неща.Улисан, не забелязваш как стъпките ти се забавят, заглъхват...сянката ти се удължава и се слива с пътя. И ето - станал си път. Лежиш под небето, усмихваш се и чакаш някой да те извърви..." какъв път ще си, ако не мине никой по теб?"

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=139011

Понякога ни се струва, че усещаме душата на дърво, цвете, птица, ... че я разбираме
Желая ти хубав и слънчев ден! :)

Честно казано, не бях чувала за този автор; непременно ще потърся сборника. Много ми хареса разказът - и идеята, и образите, езикът, лекотата, с която води читателя ... Много човешки поднесено - някак кротичко и мъдро ...
" ( ... ) той, Господ, е нарекъл за всекиго по един път и където и да си, все на него се връщаш. "
Желая ти ведро есенно настроение в оранж и слънце! :)

Поздрави за поста!
Лека вечер!

И - хубав да е за теб, с пъстротата на красивите ти омайни цветя! :)
Благодаря ти!

За силата на живота!
Прекрасно казано:
"И заключват най – дългия път,
там, насън, той към мен те повежда,
вековете минути мълчат
с изтънялата плаха надежда. "

Радвам се, че намина и ти благодаря!
Лека и приятна вечер! :)

Ч______________________.....*....._______________________Б Е______________________.....#....._______________________Ъ С____________________.....#S#.....______________________Д
Т______________....."#:._.:#S"##:._.:#.....________________Е
И_____________....." "#:._.:##"S#:._.:#"......______________Т
Т______________.@..."####"S##"####"..@.._____________Е А__________....."#:.____.:#"###"#:.____.:#"......__________Щ
К___________....."###O####S"####O####"......_________А О__________....."&:.__"#S##"###"S###"__.:&"…...._______С Л_________....."###S###""#D"#D""##S####"....._________Т Е_____________....."##"##S##"###S#"##".....____________Л
Д________....."&:._...-.:##"###"###"##:._.._.:&"..... ______И А__*___....."#######"##"#####"##"#######".......__*__В __*•*_________....."#####""#######""#####"......__*•*_И _*•••*_______________......2012.....______________*•••*_

Нека и за теб елхичката разпръсква ухание на гора, нека ти нашепва коледни приказки за Рождеството на Божия син и за чудото на светлото добро!
Благодаря ти, Панацея! :))

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ:)

Празнично да ти е, Daan! :))