Обичам поезията на Христо Фотев. Но не знаех, че има и негови стихотворения, които отварят вратичката на най – пъстрата къщичка. Онази, дето е по – шарена от дъгата, по – висока от облаците. И на прага й застава детето в твореца. Прелиствам „Златни сандалки”, изневиделица хлапето в мен се втурва към малчугана от книжката. Плисва смях, плисва дъжд и скок – подскок Луната е на едно краче, а дечурлигата играят ли, играят върху „светлата й половина”.
      Шумолят страниците, погледът ми се спъва в шарена черга, конче от пръчка ме понася, галопира ли, галопира до „Игра”:

                                                     Ринги – ринги – рай –
                                                     бягай и играй!
                                                     Мама пък не знае
                                                     вече да играе ...  

Люшва се светът; моят свят; нашият! Загубила съм нещо, загубила съм се. Кой и кога ме научи, че на Луната не се играе, че дъждовните капки не са босите крачета на облаците, дето се спускат чааак до Земята и правят локвички. Не за друго, а да си джапаш в тях. Защо съм забравила, че листата са жълти, когато им е лошо, и златни, когато си грабват шепичка слънце преди последния танц.
      „Мама пък не знае ...”  А някой тананика:

                                                   Чужд петел го гони
                                                    за кило бонбони.  

Аз си тананикам, не съм забравила стихчетата залъгалка. Припяват хлапетата и до безметежното „Ринги, ринги, рае” застава стихотворението на големия Христо Фотев, през звънките гласчета се настанява тъга. И нагарча. От ъгъла на спомена нещо зашумолява, светва ъгълът, префюфюкват криле. Ето го нашият петел. Дето играе. И не някога, не в застинала отминалост, а днес. И – тук. Бяга ли, бяга; чуждият го гони. „За кило бонбони” – най – сладката сладост на света! Тичат петлетата, бонбоните пъстреят, пътечка правят – към Луната. Към „светлата й половина”. А по пътечката – едно хлапе в слънчеви сандалки. Две хлапета, три, пет ...

                                                     Ринги, ринги, рае!

Понякога и тъжният поет
мечтае... да си поиграе... :))

Прекрасна ми, Мег ...поздрави и прегръдки ...за миг върна детето в мен...
А, то детето всеки го носи в себе си, май до края на дните си!!

Хубав ден!!

Ехааа! Я да поиграем! :)))

Колко хубави забравени игри... ... и поети.

И колкото по - дълго го обичаме, толкова по - светъл ще е светът ни. Дори през тъгата.
Приятен ден, Марине! :))

Винаги съм искала да не ги оставям на праха, в килера на миналото. И да откривам следите на детската възторженост и доброта по пътя си.
Хубав, ама много хубав ден! И прегръдки! :))

Играта е свобода и умение да застанеш срещу едно и същото. Тя е цяла вселена - като големите поети!
Поздрав, Слава, и слънчев ден! :))

Какво по-хубаво от това да се върнем в детството и да ни "плисне" весело настроение:))
Хубав уикенд и много усмивки,Мег!

Ринги-ринги-рае...
Навънка Шаро лае -
на гоненица с Меги
иска да играе... :))

Плисва като ласкав дъжд, като Вятърко издува бузки и ни е хубаво. И ни е леко!
Усмихнат ден, по детски възторжен, Скарлети! :))

Благодаря за стихчето, Марине!

Намери ме самичка!...
Ще се скрия в горичка -
край зелена полянка...
Ще полегна на сянка
под червената дрянка... :))

Лъчисто и нежно есе... За първи път прочитам този стих на Христо при теб. Не знам, как да ти благодаря... Нали мога да си го взема като свиден дар. Величието на поета, на твореца личи най-вече от детето в него. Повече от това, което си казала, не бих могла. Благодаря ти... Радост и слънце за теб! И много и винаги да греят в усмивката ти, да те сгряват нежните и топли светлини от детството, които така лекокрило си пренесла до нас!... :)

И аз за първи път открих тези стихотворения преди няколко дни ( изд. "Захарий Стоянов"; 2006г. ). Грабнаха ме, всяка от десетте творби споделя истини, настроения, прозрения с езика на детето. И е толкова талантливо, пъстро, звънко ...
И - щедро!
Радостна събота, Наде! :))

Ще е нахално ли, ако те помоля да ми напишеш тук цялото стихотворение на Христо. А книгата непременно ще потърся. Благодаря за подаръка и до скоро, Megg!:)

Игра

Ринги, ринти, рай -
бягай и играй!
Мама пък не знае
вече да играе ...
А пък аз си знам
да играя сам
с конче от картон,
както си играе
татко с камион.
Ринги, ринги, рай.
Мама - пък не знае
вече да играе.
Аз нали си зная
само да играя -
ринги, ринги, рай,
бягай и играй!

Христо Фотев

Много е хубаво, нали?
Още веднъж - пожелания за щастливи мигове! :))

Казваш, че те са дали заглавието на книгата. Има ли и други стихове от Христо Фотев в нея? Позволи ми да пусна в този коментар "Златните сандалки", които ти ми прати. Не е редно, само аз да им се радвам.:) А "Игра" наистина е добър урок за възрастни, забравили да играят... Нали един немски класик, великият Хайне, ако не греша, споделяше, че "човекът е човек, когато играе". "Светлата топлота", която улавяш в твоето есе е така присъща за Христо... с изяществото на онази благородна и мъдра тъга, която той носеше... Благодаря ти, никога не съм очаквала такава изненада. Да си жива и здрава!:)

Златни сандалки

Тъмно е ... И няма
ли да дойде мама?
Слушам как вървят ...
И кънтят, кънтят
на пчелите малки
златните сандалки ...
Как кънтят, кънтят
в липовия цвят!
Слушам ги ... Но няма
ли да дойде мама?

Христо Фотев

за припомнянето за Христо Фотев и за стихчетата...кънтят златните сандалки на пчелите...как се ослушва някой за мама!

Лекотата на детските игри - така въздушна, непреднамерено искрена...
Сигурна съм, че прочелите и това стихотворение, са усетили благородството и красивата тъга на големия поет - познати и от другите му стихове.
А книгата представя десет стихотворения, десет погледа към детето в твореца. На детето в твореца. И - в нас.
Красива вечер, Наде!

Знам, че Христо Фотев е свързан с твоя Бургас и е едно от лицата му. И тази връзка е съдба. Знам колко обичаш поезията му. Кънтят златните сандалки на "пчелите малки" и отекват в нас.
Лека , светла вечер! :))

В него има всичко......., а защо загърбваме детското в себе си толкова често?!?!?
Поздрави, марияна, хареса ми написаното!

Права си, загърбваме го, но си го носим. И се връщаме към него, и търсим магията му.
Поздрави и от мен! :))

И аз го харесвам, Мег!
Поздрави!

Мег, текстът ти е чудесен!:))

Отивам да подскачам на двора!:)))))

А когато са благословени и с голям талант, няма как да не ги обичаш.
Радвам се, че беше тук , Скарлет! :))

А аз се опитах да подскачам на плажа, но онзи лудетина вятърът днес има други планове! :)))
Радостна неделя!

събуди хлапетата в нас с това красиво есе. Доскача ми се на луната, на един крак, припявайи си: "Ринги-ринги-рай.." Нека винаги останем в светлата половина на луната. Хубава и пъстра седмица!

Много ми се иска по - често да събуждаме хлапетата в себе си, тогава - може би- светлата половина ще е навсякъде около нас. И - в нас!
Пъстра да е и твоята седмица!:)))

Не ми припомняй детството, че ако знаеш колко прозорци съм счупил с топката...:)
Не знам как го правиш, но ми стана хубаво, благодаря ти:)

И аз ти благодаря за добрите думи! :)

...вълшебно!

... все си ни потребно!

А детската песен всъщност е германска от преди няколко века...

Поздрав! :)

Съвсем нормално е да има и има взаимни влияния между народите, във фолклорните мориви също, науката фолклористика уж ги изследва ;)

В германскипък има английски, френски мотиви, в света пък има Stille Nacht i O, Tannenbaum съответно с променените им заглавия, а про по "тръгнал кос, гол и бос" е с германска мелодия.

Ето и другия "вариант":
ИМАЛО Е ЕДИН ЧУДЕСЕН МЛАД БЪЛГАРИН МИХАИЛ МЪНЗОВ, КОЙТО ПРЕЗ 90-ТЕ ГОДИНИ НА 20- ВЕК, ТОЕСТ ПРЕДИ МАЛКО ПОВЕЧЕ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЕ Е БИЛ ПРИЕМАН В ГЕРМАНИЯ КАТО МЛАДИЯ ИЛИ БЪДЕЩИЯ КАНТ НА 21-И ВЕК.

КАНЕН Е БИЛ ДА ЧЕТЕ СВОИ РАБОТИ ПРЕД ОТБРАНА АУДИТОРИЯ, НАДПРЕВАРВАЛИ СА СЕ ДА МУ ПРЕДЛАГАТ УНИВЕСИТЕТСКИ МЕСТА ТАМ.
УТРЕ ЩЕ НАБЕРА ЕДИН МАТЕРИАЛ ЗА НЕГО, ЕДВА ЛИ НЕ ОТ МЛАДЕЖ ДА НЕ КАЖА ДЕТЕ Е ИЗЧЕЛ ЦЯЛАТА КЛАСИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ И ТАЗИ НА НОВОТО ВРЕМЕ.

Постинг в моя блог за него
http://germantiger.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/07/18/bylgarsko-2-poguben-um.785395

И още нещо
От Долсинея:
http://www.litclub.bg/library/bg/stoyanov/zapiski/2_8.htm

ПАСАЖА КЪМ КРАЯ
ГЕРМАНЕЦ В ЧЕТАТА НА БЕНКОВСКИ

...

Изв. за спама не по темата!

Дори не съм знаела... Не само, че научих нещо ново, но за малко се почувствах с детски сандалки и с усещането, че морето е до колене...

Здравей прекрасна Мег!Благодаря за чудесния миг!
Ние с Емичка ще си попеем , пък защо не........и на Дама да си поиграем ...
Прегръдка с обич!:)))

Поздравления за постинга, посветен на този голям мислител!

Защо пък да не потичаме край морето с детските си сандалки?!:))

Май чувам звънка песничка, чудесна е и се носи чааак до Луната!
Прегръдки и за двете ви! :))

А за децата трябва да пишат талантливи писатели. Децата усещат безпогрешно истинската поезия, както разпознават и неискреността, фалша.

И аз не знаех ... Затова исках да споделя. А децата наистина имат тънък усет.

Много симпатично! Благодаря ти за хубавото настроение!:)

защо, докато стопанката я няма, в къщичката й свети. А то - Комета й била на гости.:))
Хубава вечер! И благодаря!