Утрото на Еньовден пробива пътека през облаците, шмугва се покрай избелялата луна и каца на най – тънкото клонче – горе, до песента на птиците. Гората е по – зелена от илюстрация в детска книжка. Стъпките на лятото шумолят до моите. Тревите полягат тихичко и само след миг косите им засияват с капки еньовска роса, в която се оглежда празникът. Гората, моята гора! Толкова зелена, такава приказна! Леко отрязвам билки и цветове, пеперуди като въздишки омагьосват поляните, бръмбар кръжи из въздуха. Гората на детството ми е тук, но нещо не достига, нещичко ...
      Вечерта пада някак много дълго. Последният баир си придърпва слънцето. Сънят се мъчи да заключи този ден. От мрака наднича светулка, познавам я. Някога я скътах в косите на времето. Искам да я сънувам.
      Но сънят бяга към морето. От миглите ми капе дъх на вятър – солен и нежен. И вик на лято отеква в самотен глас на гларус. Вълна след вълна се катери по вълнолома, разперва бели ръкави и полита към синия мегдан. Извиват хоро вълните – игриво и кръшно. Провикват се и кикотът им пропуква тънкото стъкло на моя сън. Още е тъмно, нека поспя! – душата ми сънува морето. Месецът взема тромпет, мелодията укротява вълните. Белите им ръкави милват брега. Песъчинки броят стъпки и години, разказват истории. Морето избледнява до бяло, червеният месец все така  разлива мелодия.
      Някой тихо потропва на прозореца. Не, не са пръстите на гората. Вали. Морето е пратило най – пъргавите си вълни, хабер е проводило. Скачат леко капките от облаците, стъклото е детска пързалка, която извива звънкия им смях. Водата отмива съня ми, прелива в мен, обгръща деня.
      Пристъпвам по зелените треви, а в очите ми – белите ръкави на съня. Душата ми беше на морския бряг.

Моята е винаги там, Мег!:))
Една година бяхме на почивка в Девин. Собственикът на хотелчето разказа, че когато брат му дошъл на гости, стоял десет дни и казал: Заболяха ме раменете да нося тази планина, искам да си изправя гърба на равното тракийско поле.
Та и моето усещане е подобно. Обичам планината, но за кратко, после искам да гледам в синия безкрай.

Поздрав за прекрасната импресия!:))

За човек, чието детство е минало в планината с тайнствените приказки на гората, обичта към морето е магия. От онези, които се случват постепенно, но те променят завинаги.
Благодаря ти за хубавия коментар!
Поздрав! :))

Докосването до планината ти е дало възможност да ни зарадваш с твоите мисли тук в пекрасната импресия. Стъпваш по тревата , а душата ти е на морския бряг. Носиш в сърцето си и планината и морето това е чудесно!

Поздрави! Хубава вечер!

Когато в трепета на тревите усещаш танца на морските вълни, чувството е особено - като в сън.
И на теб - хубава вечер и още по - хубав четвъртък! :))

Красиво си описала преживяванията си, Меги!
Поздрави и хубав летен ден!

Когато преживяванията са хубави и променящи нещо в теб, иска ти се да ги споделиш.
И за теб - много слънце в днешния ден! :))

Топло си те прегръщам Меги, и мислено се пренасям в твоето вълшебство!

Някак това време на годината и на мен ми навява подобни настроения и усещания... Поздрави и много Еньовска магия цяло лято!:)

От все сърце -пожелания за вълшебни дни, стоплени от добрите дела! :))

По светулка ти пращам засмяно , топло настроение с дъх на море.
И - да не ни оставя магията! Бялата! :))

"стъпките на лятото да шумолят" до моите и да усещам морския дъх на вятъра"-солен и нежен"!
Много красиво съновидение,Мег! Поздрави!:)

Жадувани са такива сънища, а пък когато са наяве ...
Засмян ден! И да не забравиш да посрещнеш слънцето утре! :))

Плени ме прекрасния ти сън миличка!.......
Свтулка и Песъчинки броят стъпки и години, разказват истории......и разливат се в душата ...прекрасни мелодии !:)))

Всичко около нас ги нашепва, трябва само да се разтворим в света ...
Благодаря ти, Ваня! И да си починеш след снощния празник! :)))

много е хубаво, завладяващо!
Поздрави за този сън, описан толкова добре от теб!

Както се е смрачило навън и вълните не могат да милват тихо брега, остава ни да сънуваме . До следващото слънце.
Поздрав! :))

Дъждовно и някак магично....

Пълно е с разкошни изрази! Поздравления! Приказно е!

Понякога самият дъжд е магия ...
Благодаря ти!
Хубава вечер! :))

Благодаря за топлите думи!
Поздрав! :))

.

ме дърпа сърцето ми дето си седи там на брега, та утре е Джулай

красив сън, Мег, и месецът с тромпет златен възвестява
http://www.youtube.com/watch?v=oCW9Hey6IVY&feature=related

Към брега, който очаква изгрева. И - теб!
Благодаря ти за прекрасния поздрав! :))

Обичам и морето, и дъжда... още по-силно след този прочит. Благодаря ти!

Водата - и аз я обичам, Слава. Винаги - и когато тропа с пръсти по прозореца, и когато
е до мен на брега.
И аз ти благодаря за хубавите думи! :))

...бяга към морето през лятото. Надявам се скоро да сме и наяве там! Поздрави!

И - сбъднати сънища! Лято е ... :)

Еньовската магия на младото лято - елексир за душата.

Така е, когато през лятото от моренце с вълнички и драги гости забравяш да надникваш назад! :)))
Радвам се, че беше тук, Сладкодумке! И очаквам нови приказки от теб!
Така де, като един пръв Козирог не се отказвам !
Свежо лято, щастливо!