Пътят бяга пред нас, бърза, вие се и пъргаво започва да се катери по баира. Тесничък такъв, уж душа под наем носи, а пък не се задъхва. След като ни довежда до селото, спира гордо и притихва.
      Погледите ни обхождат един свят на миналото. Какво ти село, отгоре се виждат тук – там покриви, проблясва белота на къщи – всичките пръснати по протежението на дере. Извисява се купол на църква. Балканът е притихнал в омаята на избухващ живот, цялата планина гори в зелени пламъци. Птиците се надпреварват в песните си, обажда се кукувица, ама хич не ми се иска да я питам колко години са ми отредени. Времето си е мое, дар ми е.
      Отвъд края на асфалтирания път е безкрайното зелено на няколко пътеки. И всяка бърза нанякъде, а началото й – друг свят! Прекрачваме. И под детелина, великденчета, бели парички и пламтящи слънца на глухарчета заговарят калдъръмени улички.  От някога. Повеждат ни покрай къщи с тъжни очи, порутени дувари с каменни плочи, наметнати с елеци от зелен мъх. Ето там са останали три стени, по – нататък една – единствена крепи някогашна задружност, от мъртъв прозорец ни приветства белият ръкав на перде. В срещата на няколко пътеки, точно на ъгъл, чувам гайда. Кръчмата! Порутена, без покрив, със зейнала в нямо отчаяние врата. Вътре – къпинак и трева до пояс. Доближавам и чувам гласове, смях; усещам тръпката на веселие – отдавна дарени на миналото.
      „ Времето е крадец!” Кой го каза? „ Крадец е – продължава гласът. – От най – страшните, открадна ми живота.” В полумрака на кръчмата седи мъж, очите му – кладенци, усмивка криви лицето. „ Лудия, Лудия ...” – шептят останалите, а един от тях ми разправя историята на странник, пристигнал една зима в селото им. „ Заспал нещастникът – продължава разказвачът – кой знае как станало, паднала каруцата с жена му и детето в дерето. Пребили се, само той оцелял. Оттогава  - не бива.” „ Не го слушай, не съм заспивал. То бутна каруцата.” Лудия се намесва, с гняв зачерква разказаното и пред мен оживява неговата история. Пътували, мръкнало, звездите се скрили нейде си. И изведнъж пред тях, насред гората – стена. Криви се, кикоти, огъва каменна снага, ах- а да ги избута в дерето. От нея изскача дете с е – ей такива жадни очи. Поискало кожухчето на неговото чедо, измръзнало било. Не го дал бащата. А после ... после нищо не помнел.
      Избледняват фигурите в сумрака на кръчмата. Времето си ги прибира обратно. Продължаваме нататък. Къщиците са се поизправили. Май искат да кажат, че са тук, държат се. Поемаме към църквата. Еква камбанен звън. Ечи ли, ечи ... Тръпка минава по снагите на къщите. От дола към високото кънти гласът на Лудия: „ Времето е краде-е-е-ц!” Вие от болка, гласът му се увива около камбанния звън. „ Крадец е, да знаете –е –е. Открадна ми живота –а –а!”
      Почти тичам към храма. Залюлян в зеленото на новия живот, стои замислен и самотен. Малки цветчета протягат молитвено длани нагоре. Ще ударим камбаната. Хубаво било – така съм чувала.
      И докато въжето е в ръката ми и мощният ек преподрежда света и взривява тишината на запустялото село, два гласа се носят, надпреварват, борят се. „Времето е краде –е-ц!”- вика Лудия. „То си е наше, наше – е –е ... Дар ни е, дар е –е –е !”  Ехти другият глас, а камбаната му приглася ...

 

 

Времето е и крадец, но и дар...
Хубаво разказано от теб, Мег!
Поздрави!

Нашата светулка в безкрая - малка, тленна, но - наша си!
Благодаря ти, Ckarlet! :)

Остава... Много твой и затова силен. А времето наистина е крадец...
Благодаря ти за споделеното. Поздрави!

Много неща прибира в необратимостта на миналото, но нали ни оставя спомените ...
Благодаря ти! :)

Крадец е, но не е прахосник, пази спомените...

Хубаво разказваш, Мег!:))

И те са ни дар, може да са сянка, но в тях се оглежда светлината на преживяното.
И това му е хубавото на времето, дето не е прахосник!
Благодаря ти, Монализа! :))

Крадец е, да знаете –е –е. Открадна ми живота –а –а!”

въздействащо - хем хубаво, хем страшно, усеща се, витае призрачност и се премесват светове

поздрави

Истината понякога говори с техните думи ...
Благодаря ти! :)

В пресечната точка на пътеки и светове, от някоя пролука понякога надничат странни образи ... Понякога ни докосват.
Благодаря ти! :)

За едни времето може би е крадец,за други дар.А може би е по малко и от двете,зависи от нагласата и светоусещането! Аз предпочитам да ми е дар!Удоволствие беше да прочета,това което си написала!:)
Поздрави!

Различни реалности, привидно съществуващи във времето, но и то не е едно-единствено... Колкото реалности, толкова времена. И може би в някоя от реалностите не съществува дори понятие за време. Всъщност - то може би навсякъде е само едно понятие, което дава възможност да бъде интерпретирано и възприемано всякак, в зависимост от съответната лична вселена ... Поздрави!:)

камбаната отмерва времето, бие и за добро и за зло, трябва да се научим да я чуваме! А времето не е крадец, ние крадем от времето, за да ни има! Усмихнат и спорен петък!

Май е така, с едната ръка взема, с другата дава ...
Благодаря ! Хубав ден! :)

Макар че не можем да избягаме от своите Тук и Сега, хубаво е, когато през плета на времето можем да надникнем и да съпреживеем и други съдби! Дори отвъд плета да е нашата илюзия ...
Благодаря ти, Magicktarot! Слънчеви почивни дни! :)

Хубаво е, когато можеш да се порадваш на избухващия живот, дошъл с пролетта, или да чуеш историята на човешката болка ...
Поздрав , Makont! И пожелания за весели почивни дни! :)

То съществува за да "поправи"нечия съдба...
Не се оставяйте на болката...Има баланс и времето е дар за тези, които не се самосъжаляват... Поздравления Megg, за хубавата идея!
Ние сме вечност.....през пространство и време:)))))))

Притежаваме само частици от него, но имаме шанса да ги подредим така, че да участваме със своя миг в безкрая на съществуването.
Благодаря ти, Миаа, хубава да е вечерта ти! :)

многопластов разказ!

Така е, пъстро е, а от пластовете се раждат истории.
Благодаря ти! :)

Крадец е, влиза на пръсти, тихичко... На тръгване пък шумно затръшва вратата.

Благодаря ти за чудесния коментар! :)

Хубав разказ......за поредната житейска драма.

Да съпреживеем.
Благодаря ти , радва ме присъствието на човека, който ме поздрави с "Добре дошла!"
:)))