Пътят бяга пред нас, бърза, вие се и пъргаво започва да се катери по баира. Тесничък такъв, уж душа под наем носи, а пък не се задъхва. След като ни довежда до селото, спира гордо и притихва.
      Погледите ни обхождат един свят ...

     Тихо, тихичко! Морето спи ... Първият слънчев лъч се промъква на пръсти, придърпва юрганчето от пяна и палаво заиграва върху лицето му. Прокарва перце от светлина по нослето му. „ Апчхи – и – и!” Морето отвар...